Когато въздухът под звънеца на пневматичен механизъм бъде изтеглен, звънецът прилепва с такава сила, че е невъзможно да бъде вдигнат поради теглото на въздушната колона над него. Когато въздухът влезе в звънеца, той може да бъде вдигнат без никакво усилие, защото въздухът долу уравновесява въздуха горе. В същото време той ще остане на платформата по силата на закона за гравитацията. Сега нека сгъстим въздуха отдолу така, че плътността му да стане по-голяма от тази на въздуха горе. Той ще се издигне въпреки гравитацията. Ако въздушната струя е бърза и мощна, той може да се задържи в пространството без ВИДИМА помощ, подобно на тези играчки, направени да се веят във водопадите. Всемирният флуид тогава, който е елемент от всяка материя, бидейки акумулиран около масата, също би могъл да намалява или увеличава специфичното си относително тегло, подобно на въздуха в звънеца или водородния газ за балоните. Нека се върнем на теорията за движението на масите. Ако по гореописания начин духът може да вдигне масата, значи той може да вдигне и друг предмет, стол например. А ако може да вдигне стола, би могъл с малко усилие да вдигне и човека, седящ на него. Това е обяснението на феномена, който г-н Хоум е произвеждал стотици пъти върху себе си и върху други хора. Той го подновява по време на едно пътуване до Лондон и за да докаже на зрителите, че не са жертва на оптическа измама, изписва на стената определен символ. Хората, издигани от него, минават край рисунката и се убеждават в думите му. Това показва, че г-н Хоум е мощен медиум за физически действия. Говорихме за възможното нарастване на теглото. Това наистина се случва понякога и в него няма нищо по-странно, отколкото в изумителната съпротива на звънеца под атмосферното налягане. Под влиянието на някои медиуми предметите могат да оказват същата съпротива, а после без никакво усилие да бъдат преместени. При опита, споменат по-рано, звънецът в действителност не е променил теглото си, но изглежда по-тежък поради въздействието на външни причини. Вероятно същото става и тук. Масата винаги има едно и също вътрешно тегло, масата Ј не се е увеличила, но някаква външна сила спира движението T. Тази причина може да е заобикалящият я флуид, проникващ в нея и променящ теглото Ј по същия начин, по който това става при звънеца. Ако направим експеримента със звънеца пред един непросветен селяк, той, не разбирайки действието на невидимия въздух, с лекота би приел, че вижда дяволска работа. Може би някой ще каже, че флуидът е неизмерим и че неговото натрупване не би могло да увеличи теглото на предмета. Съгласни сме, но забележете, че ако използваме думата натрупване, това е за сравнение, а не за абсолютно уподобяване на въздуха. Флуидът е неизмерим, така да бъде, но в същото време нищо не доказва, че това е нещо повече от хипотеза. Най-дълбоката му същност ни е непозната и ние далеч не сме запознати с всичките му свойства. Преди експеримента със звънеца никой не е подозирал свойствата на същото тегло. Електричеството също се нарежда сред неизмеримите флуиди. Все пак тялото може да бъде отхвърлено от електрически поток и да окаже силна съпротива на този, който се опита да го вдигне – изглежда, че теглото се увеличава. Би било крайно нелогично да заключим, че няма намеса на външна сила само защото не я виждаме. Духът може да притежава лостове, непознати за нас. Природата ежедневно ни доказва, че властта й не свършва до показанията на нашите сетива. |