|
ЗАБЕЛЕЖКА: От тези обяснения става ясно, че духовете могат да постигат същия резултат като нас, но по начин, приспособен към тяхната организация. Обикновените сили, нагодени към нея, заемат мястото на мускулите също както жестовете при глухонемите заемат мястото на речта. 25. Между явленията, сочени като доказателства за действието на окултна сила, има някои очевидно противоречащи на природните закони. Не е ли съмнително тогава, че са разрешени? – Така изглежда, защото човекът е далеч от опознаването на всички природни закони. Ако той ги познаваше изцяло, би могъл да бъде извисен дух. Всеки ден обаче лъжат тези, които твърдят, че знаят всичко, позволявайки си да поставят граници на природата и въпреки това са надменни. В постоянното разбулване на нови мистерии Бог предупреждава хората да се съмняват в истинността на светлината, защото ще дойде време, в което знанията на най-просветените ще се объркат. Нима нямаме всеки ден примери с тела, които се движат напук на закона за гравитацията? Нима куршумът, изстрелян във въздуха, временно не отхвърля тази сила? Бедни човече, ти, който се мислиш за толкова знаещ, чиято глупава суетност е постоянно разстроена, знай, че все още си много дребен. Тези обяснения са ясни, категорични и недвусмислени. Резултатът от тях е: всемирният флуид, съдържащ жизненото начало, е главният проводник на проявите и този проводник получава импулса от духа, независимо дали е въплътен, или странстващ. Този флуид е основна съставка на перисприта. В състояние на въплътяване периспритът се обединява с телесната материя. В странстващо състояние е свободен. Когато духът се въплъти, субстанцията на перисприта е повече или по-малко ограничена, повече или по-малко прилепнала, ако можем да се изразим така. В някои хора има известно количество флуид и това е, което отличава медиумите, позволявайки им физически действия. Съдържанието на този животински флуид е различно, комбинирането лесно или трудно, нищо не е постоянно и това обяснява прекъсванията на силата. Нека го обясним с едно сравнение. Когато някой пожелае да въздейства на дадена точка на разстояние, това е мисълта, че желае. Но мисълта не може да отиде и да докосне точката. Необходим е посредник – пръчка, метателно оръжие, струя въздух и т.н. Забележете също, че мисълта не въздейства пряко върху пръчката, защото без физически допир пръчката не може да действа сама. Мисълта, която не е нищо друго освен въплътен в нас дух, е обединена с тялото само чрез перисприта, но не може да въздейства върху тялото без него, както не може да въздейства върху пръчката без тялото. Затова използва перисприта като материя, с която има най-голямо сходство. Периспритът въздейства на мускулите, те стисват пръчката и тя удря целта. Когато духът не е въплътен, външната помощ е необходима. Тази помощ е флуидът, чрез който заставя предметът да следва импулса на волята си. Така, когато един предмет е в движение, издиган или спускан във въздуха, духът не го държи, бута или вдига, както правим ние с ръцете си. Той, тъй да се каже, го напоява със своя флуид, комбиниран с този на медиумът и предметът, временно оживял, действа като живо същество с тази разлика, че нямайки собствена воля, следва волевия импулс на духа. Тъй като жизненият флуид се предава по някакъв начин от духа, давайки временен живот на инертни тела, и тъй като периспритът е същият жизнен флуид, следва заключението, че когато духът е въплътен, той вдъхва живот на тялото посредством перисприта. Духът остава обединен с перисприта толкова дълго, колкото е необходимо. Когато го напусне, тялото умира. Например, ако вместо маса имаме дървена статуя, която ще се движи, ще удря и т.н., с една дума – ще имаме статуя, временно одушевена за изкуствен живот. Казваме – говорещи маси. Значи бихме могли да кажем – говорещи статуи. Каква светлина би хвърлила тази теория върху редица явления? Колко алегории и мистериозни действия би обяснила? За скептиците обаче движението на масите без помощ е невъзможно, защото противоречи на закона за гравитацията. Ние ще кажем, първо, че тяхното отрицание не е доказателство; второ, че ако нещо съществува, то може да противостои на всички познати закони. Това предполага, че има останали непознати закони, и ако някой ги отрича, значи претендира да познава всичките. Ние трябва просто да обясним този закон, въпреки че за тях това не е основание да го приемат. И то най-вече, защото обяснението е дадено от дух, напуснал своята земна обвивка, а не от такъв, обвит в нея и седящ в Академията. Така например, ако този закон им бъде поднесен от живия дух на Араго, те ще го приемат със затворени очи. Но представен им от мъртвия дух на Араго, той е утопия. Защото те вярват, че след като Араго е умрял, всичко негово е мъртво. Няма да ги разубеждаваме. Освен това, тъй като възражението ще ги затрудни, ще се опитаме да отговорим, поставяйки се на тяхно място. |
