|
ЗАБЕЛЕЖКА: Трябва да кажем, че плътността на перисприта, ако можем да я наречем така, варира съобразно състоянието на световете. Изглежда, че освен това тя се променя и в един свят спрямо индивидите. Между морално извисените духове тя е по-тънка и се приближава до тази на извисените. При нисшестоящите, напротив, плътността на перисприта е по-близка до материята, което е причината тези духове да запазят толкова дълго представите за земния живот. Те мислят и действат, като че ли още са живи. Имат същите желания, и можем да кажем, почти същата чувствителност. Тази грубост на перисприта ги приближава до материята, правейки нисшите духове по-подходящи за физически прояви. По същата причина хората, занимаващи се с умствена работа и са с по-деликатна физика, не могат да носят тежести като носачите. Периспритът е за духа това, което е тялото за нас и неговата гъвкавост според степента на извисеност на духа е равностойна на мускулната сила при човека. Това му дава, освен флуидите, необходими за проявата, по-голяма сила, отколкото на тези, чиято природа е по-безплътна. Ако един извисен дух пожелае да произведе такъв ефект, той прави това, което правят хората на умствения труд – викат професионалисти. 13. Ако напълно сме разбрали това, което казахте, жизненото начало се заключава във всемирния флуид. Той се съдържа в полуматериалната обвивка, съставяща перисприта и посредством него той въздейства на инертната материя. Така ли е? – Да. Както казахте, той вдъхва в материята един вид изкуствен живот. Материята живее като животно. Масата, която се движи под ръцете ви, живее като животно, направлявано от разумното същество. Когато масата се издигне, духът не я издига с ръцете си. Това е жива маса, която се подчинява на импулса на духа. 14. Какво е тогава участието на медиума? – Аз ви казах. Флуидът на медиума се комбинира с всемирния флуид, акумулиран в духа. Комбинирането им е необходимост. Животинският флуид, заедно с всемирния дават живот на масата. Но забележете, че този живот е мигновен, той угасва заедно с действието и често дори преди края му, толкова скоро, колкото количеството флуид стигне да го поддържа. 15. Може ли духът без медиума? – Той може без медиума. Това подсказва, че много хора помагат на духовете за обикновените явления. Духът получава от тях животинския флуид – флуид, който му е необходим. Така че съдействието на медиума невинаги е необходимо, особено при спонтанните прояви. 16. Оживялата маса притежава ли интелигентност? Може ли да мисли? – Тя мисли не повече от пръчката, с която изписвате една разумна дума, но виталността, която е получила, Ј позволява да се подчини на импулса на един разум. Разберете, че движението Ј не е одушевено и тя няма нито мисъл, нито желание. ЗАБЕЛЕЖКА: Често използваме аналогични изрази в ежедневието. Казваме за бързо въртящото се колело, че е оживяло. 17. Коя е превъзхождащата причина в този феномен – духа или флуида? – Духът е причината, флуидът е инструментът. И двата са необходими. 18. Каква роля играе тук волята на медиума? – Да повика духа и да го поддържа в импулса, отправен към флуида. Винаги ли е необходимо действието на волята? – То се присъединява към силата, но невинаги е необходимо, тъй като движението може да се получи против и независимо от волята. Това доказва наличието на причина, независима от медиума. ЗАБЕЛЕЖКА: Контактът на ръцете с предмета невинаги е необходим, за да го раздвижи. По-често е нужен, за да даде първия импулс. Но щом предметът оживее, той се подчинява на волята без материален контакт, независимо от силата на медиума или естеството на духа. Първият контакт дори невинаги е необходим. Това се доказва от спонтанните движения и размествания, които никой не е мислил да предизвиква предварително. |
