|
Периспритът запазва човешката форма. Тази форма, с някои незначителни разлики и с органичните модификации, налагащи нуждата от медиум, се намира сред всички жители на земното кълбо. Но тънката материя на перисприта не притежава нито твърдостта, нито сковаността на компактната материя на тялото. Тя е, ако можем така да се изразим, гъвкава и разтегаема. Това е така, защото въпреки че следва очертанията на тялото, формата му не е постоянна. Тя може да се променя по желание от духа, придавайки му по този начин различна външност, докато една солидна обвивка би представлявала непреодолима преграда. Освободен от подобни окови, периспритът може да се разтегля или свива, приемайки какви ли не метаморфози. Това му позволява, когато желае, да приеме точната външност, която е притежавал, когато е бил жив. Нека се върнем към естеството на перисприта, където се крие обяснението, което ви дължим. Макар и флуидна, тя не става по-малко материална и това е причина за реалните видения, към които ще се върнем. Под влиянието на някои медиуми могат да се появят ръце, притежаващи всички качества на съвсем живи човешки ръце, топли ръце, които можем да пипнем; ръце, подсказващи наличието на масивно тяло; ръце, които могат да те сграбчат; но и ръце, които могат внезапно да изчезнат. Разумните им действия показват, че те са видимата част от едно невидимо същество. Тяхната осезаемост, тяхната температура, с една дума въздействието им върху нашите усещания – за тях трябва да се знае, че могат да нанасят болезнени удари, но могат и да галят нежно – доказателство, че са някакъв вид материя. Внезапното изчезване подчертава нейната нежност, нейния финес, както и това, че е със състав, можещ да промени бързо състоянието си от масивно във флуидно и обратно. Интимната същност на духа, доколкото това е уместно да се нарече така, но все пак той е мислещо същество, е изцяло непозната за нас. Тя ни е подсказана чрез неговите действия и тези действия могат да бъдат усетени от нашите материални сетива само чрез посредничеството на някакъв междинен материал. Духът има за директно въздействие своя перисприт, също както човекът има своето тяло. Периспритът е материален, както ще се убедим, и притежава свой посредник, всемирен флуид, който използва по начина, по който ние използваме въздуха, карайки го да се свива, да се разширява, да вибрира. Така разгледано, въздействието на духа върху материята може да бъде възприето лесно. Ние разбираме, че всички подобни явления се вместват в рамките на природните закони и че в тях няма нищо чудно. Те изглеждат свръхестествени само когато са неизвестни пораждащите ги причини. Когато причината е известна, чудото изчезва. И тази причина е полуматериалното състояние на перисприта. Това е ново подреждане на обстоятелствата, което трябва да бъде обяснено от нов закон и което в скоро време няма да е по-необичайно от факта да се свържем с някого, намиращ се далеч от нас, с помощта на електричеството. Може би трябва да запитаме как духът, представляващ нещо толкова ефирно, може да въздейства на тежки и компактни тела, да вдига маси и т.н. Със сигурност няма да бъде учен този, който би направил подобни забележки, защото, без да говорим за непознатите възможности, които може да притежава този нов фактор, нима нямаме пред очите си аналогични примери? Не са ли това най-разредените газове, най-леките флуиди, в които индустрията открива най-мощни двигатели? Когато видим въздухът да разрушава сгради, парата да движи кораби, ситен прах да вдига във въздуха скали, електричество да реже дърва и да пробива стени, трябва ли да се учудваме на факта, че духът със своя перисприт може да вдигне една маса? Още повече, след като знаем, че периспритът може да става видим, осезаем като масивно тяло. |
