|
Когато представяме факти от различни прояви, било устни или визуални, доказващи самоличност – наличие на отношения, приятелства или запознанства, те отговарят, че това е винаги един и същ дух. Според едните това е дяволът, според другите – Христос. Но те не ни казват защо другите духове не могат да контактуват с нас. По каква причина Духът на истината ще се представя под друго лице, заблуждавайки бедната майка, карайки я да вярва, че е детето T, което тя оплаква. Разумът отказва за приеме, че Светият Дух би изпаднал толкова. Нещо повече, не отнема ли това от спиритизма неговия най-голям чар, утехата след бедствието, отричайки възможността за всякакви други контакти? Нека просто кажем, че тази система е ирационална и неиздържана. МУЛТИСПРИТНА и ПОЛИСПРИТНА СИСТЕМА. Всички системи, които разгледахме, разбира се, без негативните, се базират на някакви наблюдения, които обаче са непълни и зле интерпретирани. Ако къщата е червена от едната страна и бяла от другата, тези, които я виждат само от едната страна, ще казват, че е съответно червена или бяла и ще бъдат и прави, и неправи. Само този, който я е видял и от двете страни, ще каже, че тя е червена и бяла и само той ще бъде прав. По същия начин се формират и мненията за спиритизма и по същия начин може да се сбърка, ако се взема за правило изключението и за цяло това, което е само част. Затова казваме, че който иска сериозно да изучи тази наука, трябва да наблюдава внимателно и продължително, защото единствено времето ще му позволи да види детайлите, да улови и най-деликатните нюанси, да наблюдава множеството характерни обстоятелства. Но ако той спре на повърхността, ще се увлече в преждевременни и следователно грешни съждения. Тук са основните заключения, извлечени чрез пълни наблюдения, формиращи вярата, смеем да кажем на мнозинството от спиритистите, вместо ограничителните системи, които са изолирани мнения. 1. Спиритистките явления са дело на извънтелесен разум, с други думи – на духове. 2. Духовете образуват невидимия свят, те са навсякъде, пространството е населено с тях до безкрайност. Винаги около нас има духове, с които сме в контакт. 3. Духовете постоянно въздействат върху физическия и моралния свят и са една от силите на природата. 4. Духовете не съществуват отделно от природата. Те са душите на тези, които са живели на тази земя, или в други светове, освободени от телесната си обвивка, от което следва, че душите на хората са въплътени духове, които след смъртта се превръщат в духове. 5. Има духове от всички степени на доброто и злото, на знанието и невежеството. 6. Всички те са подчинени на закона за прогреса и всички могат да стигнат до съвършенство, но тъй като притежават свободна воля, срокът може да бъде по-дълъг или по-къс, в зависимост от усилията им. 7. Те са щастливи или нещастни, в зависимост от това дали са правили добро или зло през живота си, и от степента на пречистване, до която са успели да стигнат. Щастието, съвършено и без компромиси, е отредено само на тези духове, които са стигнали до най-висшата форма на съвършенство. 8. Всички духове, според дадените обстоятелства, могат да се проявяват пред хората. Броят на тези, които могат да контактуват, е неограничен. 9. Степента, до която са достигнали, можем да отгатнем по думите им. Добрите духове дават само добри съвети и говорят добри неща, всичко в тях показва възвишеност. Лошите мамят, и всички техни думи носят знака на несъвършенството и невежеството. Различните степени, през които минават, са обозначени в „Книга за духовете“. Изучаването на тази класификация е необходимо, за да оценим природата на духовете, които се появяват пред нас, техните добри и лоши качества. |
