|
Към мислещите по този начин отправяме следните въпроси: 1. Има ли добри и лоши духове? 2. Ако Бог е по-силен от лошите духове или демоните, бихте ли желали да ги повикате? 3. Ако потвърдим, че само лошите могат да контактуват, значи приемаме, че добрите не могат. Ако това е така, има два варианта – това е или по Божията воля, или против нея. Ако е против нея, злите духове трябва да са по-силни от него. Ако е по Неговата воля, защо, в Своята любяща доброта, Той не разреши на доброто да уравновеси влиянието на другите? 4. Какво доказателство можете да дадете за неспособността на добрите духове да контактуват? 5. Когато знанията, показани в някои контакти, застават срещу вашата теория, вие отговаряте, че демоните могат да се преобразяват всякак, за да измамят по-успешно. Ние знаем, че има лицемерни духове, които придават на езика си фалшивия блясък на добротата. Но ако приемете, че невежеството може да фалшифицира истинското знание, че лошата природа може да прикрие истинската добродетел, значи нищо не би могло да разкрие измамата? Ако демонът може сам да контактува, както е враг на Бога и на хората, защо ни препоръчва да се молим на Бога, да се подчиняваме на волята Му, да приемаме безропотно житейските несгоди, да не желаем нито богатство, нито слава, да бъдем милосърдни, и изобщо всички Божии правила, с една дума – прави всичко необходимо да разруши собствената си империя? Ако е демон този, който ни дава такива съвети, трябва да се съгласим, че колкото и да е лукав, е много несръчен, доставяйки ни оръжие срещу самия себе си. Ако духовете контактуват, то е, защото Бог им е разрешил. Наблюдавайки добрите и лошите контакти, не е ли по-логично да се мисли, че Бог би разрешил на лошите да ни изпитват, а на добрите да ни съветват? Можем ли да разберем мотивите за тази теория? Тя е създадена от хора, убедени, че всеки, който не е на тяхното мнение, не е прав. Не можейки да отрекат фактите, те желаят да ги представят по ужасяващ начин. Когато един мюсюлманин чуе дух да говори срещу Корана, той е убеден, че има насреща си лош дух. Същото се отнася и за евреин, чул хули срещу Мойсеевите скрижали. Колкото до католиците, чухме едно твърдение, че духът, с който контактуваме, не би могъл да бъде друг освен дявола. Макар че в същото време той проповядва милосърдие, търпимост, любов към ближния, отказване от всички земни съблазни – всички принципи на Христос. Духовете са само човешки души, а хората не са съвършени, в резултат на което има и несъвършени духове, чийто характер се отразява и в контактите им. Неоспорим факт е, че има лоши, лукави и изключително лицемерни духове и с тях трябва да бъдем нащрек. Но нима защото по света се срещат и лоши хора, трябва да се изолираме от обществото? Бог ни е дал разум и справедливост да преценяваме духовете също като хората. По-добрият начин да се осигурим срещу опасностите, с които ни среща практикуването на спиритизма, е не да го забраняваме, а да го разбираме. ОПТИМИСТИЧНА СИСТЕМА. За разлика от тези, които виждат в явленията само действие на демони, има и такива, виждащи в тях проява на добри духове. Те предполагат, че душата, бидейки освободена от материята, добива висша власт и мъдрост. Тяхното сляпо доверие в абсолютното превъзходство на съществата от невидимия свят е ставало повод за много измами и ги е научило, че с различните духове трябва да се внимава, както с различните хора. ЮНИСПРИТНА или МОНОСПРИТНА СИСТЕМА. Разновидност на оптимистичната система е вярването, е един-единствен дух контактува с хората и че този дух е Христос, закрилникът на този свят. Когато присъстваме на контакт от най-отвратителен вид, изпълнен с отблъскваща грубост, злоба и злонамереност, би било осквернително и неблагочестиво да допуснем, че това е еманация на духа на Свещената доброта. Ако тези, които вярват в това, никога не са имали неприятни контакти, бихме могли да разберем илюзиите им, но повечето от тях са имали и много лоши контакти, които обясняват с това, че добрите духове са участвали в отвратителни неща, за да ги изпитат. Така, докато някои приписват всички контакти на дявола, който им говори добри неща с цел да ги съблазни, други пък считат, че контактуват с Христос, говорещ им отвратителни неща, за да ги изпита. Между тези две толкова различни мнения, кое да приемем за решаващо? Доброто чувство или опита? Ние казваме опита, защото е невъзможно тези, които изразяват идеите си така ограничено, да познават изцяло нещата. |
