|
СИСТЕМА НА КОЛЕКТИВНА ДУША. Това е вариант на гореказаното. Според тази система се проявява само душата на медиума, но тя се свързва с душите на други живи хора, независимо присъстващи или отсъстващи, и заедно оформят една ОБЩА ДУША, кооперирайки дарбите, интелекта и знанията си. Макар че трудът, в който е изложена тази теория, е озаглавен „Светлината“, стилът му ни се струва доста тъмен и неясен. Признаваме, че за нас е трудно разбираем, но сме длъжни да го споменем. Това е лично мнение, както много други, спечелило малцина привърженици. Името ЕМА ТИРПС представя групата, изразяваща тези идеи. Книгата има следното мото: „Нищо скрито не би трябвало да остане неизучено“. Това обещание е очевидно фалшиво, защото има много неща, които човек не може или не би трябвало да знае. Би било много самонадеяно от негова страна да иска да проникне в Божиите тайни. СОМНАМБУЛИЧНА СИСТЕМА. Тази система има много привърженици и дори печели нови. Както и предходната, тя допуска, че източникът на разумните контакти се крие в душата или в духа на медиума. Според теорията медиумът мултиплицира душата си, като по този начин временно увеличава душевните си сили, стигайки до лунатично или екстатично състояние, което възбужда и направлява неговия разум. Не може да се отрече, че в някои случаи се усещат подобни признаци, но след като присъства на значителен сеанс, никой не би повярвал, че това е правило, а не изключение. Може да се мисли, че медиумът винаги е импулсивна или екстатична личност, въпреки че той може да симулира, но как да повярваме, че е импулсивен, когато пише като робот, без изобщо да съзнава какво прави, смеейки се или говорейки за това или онова. Теорията е интересна, но малко трудно ще обясни как възбудата може да накара неграмотния да пропише, а какво остава пък когато се контактува чрез почукване или с помощта на линийка или кошница. Ние ще видим, в края на краищата, в частта, посветена на влиянието на представите на медиумите, че случаите, в които чужд разум се разкрива чрез безспорни признаци, са толкова много и толкова явни, че не оставят място за съмнение. Вината на повечето от скалъпените теории за произхода на спиритизма е, че правят генерални заключения въз основа на няколко отделни явления. ПЕСИМИСТИЧНА, ДИАБОЛИЧНА или ДЕМОНСКА СИСТЕМА. Тук навлизаме в друг начин на мислене. Намесата на външни сили се приема, търси се техният произход. Несъмнено най-лесният начин е да запитаме самите тях, но някои не го приемат като достатъчна гаранция, виждайки в явлението пръста на дявола. Според тях само дяволът или демоните могат да контактуват. Ние винаги сме разбирали, че привържениците на тази система не трябва да бъдат причислявани към враговете на спиритизма, дори напротив. Нека тези, с които контактуваме, бъдат демони или ангели – те са безтелесни. Да се приемат проявите на демони, значи да се приеме възможността за контакт с невидимия свят също както с човек от този свят. Вярата в изключителната връзка с демоните, колкото и да е ирационална, не изглежда невъзможна, когато се разгледа съществуването на духовете извън човешката природа. Знаейки, че духовете не са нищо друго, освен душите на умрелите, напълно е възможно те да са загубили своето влияние, своя престиж. От това би следвало, че всички тези души са демони – душите на баща, на син, на приятел. И нашите след смъртта биха станали демони. Учението не е нито ласкателно, нито утешително за повечето хора. Трудно би било за една майка да приеме, че любимото Ј загубено дете, което след смъртта си идва да Ј даде доказателства за чувствата си и за личността си, може да бъде представител на Сатаната. Истина е, че между духовете има и много лоши, заслужаващи да ги наречем демони по простата причина, че те са били много лоши хора и смъртта не може незабавно да ги преобрази. Въпросът е дали само те са тези, с които контактуваме? |
