|
СИСТЕМА НА МУСКУЛНИ СПАЗМИ. Ако това би било така за зрението, то не би могло да е същото и за слуха. Когато звукът е чут от всички присъстващи, как бихме могли да ги убедим, че той е илюзия. Един лекар дава следното положително обяснение: „Причината за това са едновременните съзнателни или несъзнателни контракции на сухожилията на глезенните мускули на всички присъстващи.“ Във връзка с това той навлиза в подробно анатомично обяснение, опитвайки се да докаже как тези сухожилия произвеждат звуци, наподобяващи биенето на барабан и дори изпълнявайки определен ритъм. Оттук той заключава, че тези, които мислят, че са чули удара на масата в пода, са или жертва на измама, или на илюзия. Това само по себе си не е ново. За нещастие на автора, претендиращ за това откритие, теорията му не издържа при всички случаи. Нека първо кажем, че тези, които се радват на способността така да командват мускулите на глезените си или където и да било другаде, са нещо изключително, докато тези, които могат да карат масите да почукват, са далеч по-често срещано явление и че последните едва ли някога са се радвали на тази мускулна проява. На второ място, този учен е забравил да обясни как мускулните спазми на човек, неподвижен или изолиран от масата, биха произвели по нея вибрации, напълно осезаеми при докосване. Как този звук би могъл да бъде издаден и наложен на останалите присъстващи в различните краища на масата, на останалите мебели край стените, на тавана и т.н. Как, най-накрая, действието на този мускул може да се простре до масата, при положение че между него и масата няма пряк контакт, и на всичко отгоре да я раздвижи. Това обяснение, ако, разбира се, се приеме за задоволително, може да дискредитира само феномена на чукането по масата, не и другите форми на контакт. Нека заключим, че той е отсъдил, без да наблюдава или поне без да е наблюдавал внимателно. Може да се съжалява, че учените понякога прибързват със заключенията за неща, които не разбират, и при това, когато фактите опровергават твърденията им. Техните познания най-малкото би трябвало да ги направят по-предпазливи, когато се движат по границите им. СИСТЕМА НА ФИЗИЧЕСКИ ПРИЧИНИ. Тук ние напускаме сферата на пълното отрицание. Реалността на явлението е доказана. Първата мисъл, естествено появяваща се в съзнанието на очевидеца, е дали причината за движението не е магнетизмът, електричеството или въздействието на някакъв флуид. С една дума – на причина дълбоко физическа и материална. В това мнение няма нищо ирационално, просто тук всичко се ограничава в чисто физически рамки. Има едно обстоятелство в негова полза, а то е, че в някои случаи нарастването на силата зависи от броя на присъстващите. Всеки един от тях се явява като елемент от една човешка електрическа батерия. Както казахме, това, което отличава вярната теория, е способността Ј да даде обяснение за всичко. Ако отделен факт противоречи на останалите, теорията е или фалшива, или непълна, или прекалено безусловна. Това се получава в този случай. Тези движения и тези почуквания издават признаци на разум, покоряващ се на желания и отговарящ на мисли. Щом като въздействието престава да бъде чисто физическо, причината, съвсем логично, трябва да има друг източник. По този начин системата на ИЗКЛЮЧИТЕЛНОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ на материални фактори отпада и може да намери привърженици само сред тези, които съдят „априори“. Главното е, че се потвърждава действието на нечий разум, и всеки, направил си труда да наблюдава, ще го разбере. СИСТЕМА НА ОТРАЗЕНО ДЕЙСТВИЕ. Действието на интелект вече е признато, остава само да се открие източникът му. Мислено е, че това би могъл да е интелектът на медиума или асистентите му, отразяващ се както се отразяват светлината и звукът. Това е възможно, но само опитът може да го потвърди. Нека първо отбележим, че тази система напълно отхвърля чисто материалистическите идеи, защото, за да бъде възможно репродуцирането на интелекта на асистентите по индиректен път, би трябвало да приемем, че той е отделен от организма. Ако изразените мисли са винаги тези на асистентите, теорията на отразеното действие би могла да се счита за потвърдена. Но не е ли явлението, дори редуцирано до тези пропорции, прекалено интересно? Мислите се предават чрез инертно тяло, превръщат се в движение и звук – това не е ли забележително? Няма ли в него нещо, което да събуди любопитството на учения? Защо тогава го презират – те, които до изтощение изследват нервните влакна? Когато в течение на разговора твоят събеседник изразява мисли, аналогични на собствените ти, това значи ли, че идват от теб? Достатъчни са няколко потвърдени примера, за да докажат, че тази теория не може да бъде абсолютизирана. Освен това, как да си обясним отражението, след като понякога информацията се изписва от хора, които не могат да пишат, отговори от най-висше философско естество се предават чрез неграмотни хора, получават се отговори на въпроси, зададени наум или на език, непознат за медиума. Хиляди такива факти разпръскват всяко съмнение относно независимостта на разума, чиито прояви наблюдаваме. Противното мнение би могло да е единствено резултат от грешка в наблюдението. Ако присъствието на външен интелект е морално доказано от естеството на отговора, то е материално потвърдено от директното писане. Разумният характер на явлението е извън всякакво съмнение. В такъв случай там има нещо повече от въздействие на флуиди. И накрая, спонтанността на изразените мисли, без предлагани въпроси, не ни позволява да видим в тях отражение на мислите на асистента. |
