|
ГЛАВА ТРЕТА СИСТЕМИ Системи на отрицанието: мошеничество, умопомрачение, халюцинации, мускулни спазми, физически причини, система на отразено действие. – Системи на утвърждаването: система на колективната душа, сомнабулична система, песимистична, диаболична или демонична система, оптимистична система, юниспиритна или моноспиритна система, мултиспиритна или полиспиритна система, система на материалната душа. Първото чувство, обземащо ни, когато станем свидетели на странните явления на спиритизма, е съмнение в тяхната реалност, или по-скоро в причините за пораждането им. Когато те бъдат доказани с факти и чрез експерименти, всеки може да интерпретира през призмата на собствените си идеи. Това е причината за възникването на няколко системи, които чрез най-внимателно наблюдение трябва да бъдат оценени по своите качества. Противниците на спиритизма си мислят, че това разнообразие в мненията е аргумент в тяхна полза, твърдейки, че спиритистите нямат съгласие помежду си. Не може някой да представя неуверените стъпки на една нова наука за аргумент. Това е напълно естествено явление. Времето ще координира фактите, които ще фиксират мненията. Колкото по-точни са наблюденията и по-комплектувани фактите, толкова по-бързо ще изчезнат преждевременните идеи, ще бъде установено единство, ако не по всички детайли, то поне по основните точки. Това трябва да заеме важно място в спиритизма. Не може да се избяга от общия закон. Следвайки прогресивното развитие на идеите, би трябвало да сложим начело в списъка това, което би могло да бъде наречено СИСТЕМИ НА ОТРИЦАНИЕ и то е оръжие на противниците ни. Ние оборваме техните възражения във въведението и заключението на „КНИГА НА ДУХОВЕТЕ“* също както и в малката книга, наречена „КАКВО Е СПИРИТИЗЪМ?“. Би било излишно да започваме отново. Затова просто ще припомним с няколко думи базата на техните възражения. Спиритическите явления са два вида: с физически и с умствени резултати. Отричайки съществуването на духовете с довода, че не съществува нищо извън материята, би могло да се заключи, че те отричат и умствените резултати. Те ги коментират от тяхна гледна точка и аргументите им могат да бъдат подредени в следните системи: СИСТЕМА НА МОШЕНИЧЕСТВО. Нашите опоненти считат много от свойствата на тези явления за измама, тъй като някои от тях могат да бъдат симулирани. Това предположение би могло да обяви всички спиритисти за измамници, всички медиуми за мошеници, без да обръща внимание на положението, характера, знанията и репутацията на отделните личности. Ако това заслужаваше отговор, бихме казали, че обикновените физически явления също биха могли да бъдат имитирани от фокусници и че това не доказва нищо срещу истинската наука. Освен това има хора, чиято репутация е извън всякакво съмнение и би било крайно неучтиво да ги обвиняваме в мошеничество. След като може да се злоупотреби с всички, дори и с най-светите неща, защо да не може да се злоупотреби и със спиритизма? СИСТЕМА НА УМОПОМРАЧЕНИЕ. Когато скептиците се изразяват без излишни церемонии, заявяват: „О, те са луди!“. Това е най-силният аргумент на тези, които нямат стабилни познания по темата. Този начин на отрицание е толкова употребяван, че е станал смешен. Спиритистите едва ли се тревожат от него. Те смело защитават позициите си и се утешават със знанията, които притежават, като хора, чиито заслуги не подлежат на обсъждане. Трябва да се съгласим, че това умопомрачение, ако разбира се е такова, е за предпочитане пред непросветените атаки на противниците им, на брой значително по-малко от вярващите. Ако между вярващите има известен брой ексцентрици, това не доказва нищо срещу учението също както фанатизираните вярващи – срещу религията, откачените музиканти – срещу музиката или побърканите математици – срещу математиката. Всички идеи имат своите фанатизирани привърженици и някой трябва да е надарен с прекалена глупост, за да обърка преувеличаването на нещо със самото нещо. СИСТЕМА НА ХАЛЮЦИНАЦИИ. Едно друго мнение, по-малко противно, дори оцветено с мъничко наука, причислява всички спиритически явления към илюзиите. Според тази теория наблюдателят е съвсем искрен, но той просто мисли, че вижда неща, които в действителност не вижда. Когато той наблюдава издигането на масата и увисването Ј във въздуха без видима помощ, масата фактически не е напуснала мястото си. Масата във въздуха е нещо като мираж, нещо като отражение. По същия начин виждаме отражението на звездите във водата. Това би могло да е така, но очевидците се убеждават във факта, преминавайки под висящата във въздуха маса, което би било доста трудно, ако тя си стоеше на мястото. От друга страна, много пъти се е случвало при слизането си долу масата да се счупи. Това също ли е оптическа измама? |
