|
Въздействието на невидимите същества върху материята е резултат от свойствата на тяхната флуидна обвивка. Това въздействие е разумно, защото смъртта отнема само тялото, не разума. Това е ключът към феномена, който погрешно наричат свръхестествен. Съществуването на духовете не е в такъв случай предварително изградена система, въображаема хипотеза за обяснение на фактите. Всичко е резултат от наблюдения и естествени изводи за съществуването на душата. Да отречем това въздействие, значи да отречем душата и нейните свойства. Този, който мисли, че може да даде по-рационално обяснение на тези разумни действия и най-вече да обясни причината за това, нека го направи и тогава неговите заслуги ще бъдат дискутирани. За този, който приема материята като единствена сила в природата, ВСИЧКО, КОЕТО НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ОБЯСНЕНО СЪС ЗАКОНИТЕ НА МАТЕРИЯТА, Е ЧУДНО И СВРЪХЕСТЕСТВЕНО и за него ЧУДЕН е синоним на суеверие. За такива хора религията се основава на съществуването на нематериалното, което за тях е суеверие. Те не смеят да го кажат на висок глас, само го шепнат, като външно се застраховат, твърдейки, че религията е нужна на хората, за да възпитават добре децата си. Но трябва да се избере едно от двете – или религиозните принципи са истина, или са лъжа. Ако са истина, това е така за целия свят. Ако са лъжа, не са ли по-добре невежите, отколкото просветените. Тези, които атакуват спиритизма като нещо нереално, се базират на материалистичните принципи. Отхвърляйки всичко нематериално, те отхвърлят и съществуването на душата. Стигайки до дълбините на техните разсъждения, внимателно изучавайки чувствата в думите им, вие ще видите почти навсякъде тези принципи, ако не категорично формулирани, то забулени под претенциозно разумната им философия. Така, отхвърляйки всичко произтичащо от съществуването на душата, поради нематериалното му звучене, не приемайки причината, те не приемат и последствията. Оттук се налага и изводът, че неспособността им да отрекат гласно спиритизма се крепи на тоталното отричане без аргументи на всичко, което не е материално. За тях необходимостта да познават това, за което говорят, е най-малката им грижа. Те си мислят, че изтъкват необорими доказателства, плод на задълбочени изследвания, между които са конвулсиите на св. Медар, камизарите от пещерите, монахините от Лоудън. Според тях това са явни измами, за което никой не спори. Но защо мислят, че тези истории са евангелието на спиритизма? Нима привържениците на спиритизма не признават, че шарлатаните използват точно такъв тип доказателства, за да оцелеят? Че въображението създава, а фанатизмът преувеличава повечето от тях? За да разберете спиритизма, трябва да го изучите подробно. Няма наука, която може да бъде овладяна без изразходване на труд и време. Спиритизмът, който се докосва до най-важните въпроси на философията и всички отрасли на обществения ред, включително и до физическото и моралното състояние на човека, което само по себе си е отделна наука, не би могъл да бъде овладян за няколко часа. Този, който иска да проникне под повърхността, би трябвало да пожертва месеци и години, защото спиритизмът не е въртене на маси, както смятат някои. Но те обикновено говорят въз основа на „богатия“ си опит, т.е. присъствието на един или два сеанса, най-често за развлечение или за убиване на времето. Ще възразят, че нямат време за повече. Но след като нямат време да го изучат, нека не говорят за него, а още по-малко го съдят. Нека резюмираме следните предложения: 1. Всички спиритически явления имат за основен принцип съществуването на душата, оцеляването Ј след смъртта на тялото и нейните прояви. 2. Тези явления, подчинявайки се на природните закони, не съдържат в себе си нищо ЧУДНО или СВРЪХЕСТЕСТВЕНО, в буквалния смисъл на тези думи. 3. Много факти се приемат като свръхестествени поради непознаване на тяхната същност. Спиритизмът ги обяснява и ги причислява към природните явления. 4. Между обстоятелствата, наричани свръхестествени, има много, които спиритизмът отрича и чието място е сред суеверията. 5. Доколкото спиритизмът признава, че в много от разпространените поверия има частица истина, отхвърля вероятността всички подобни истории да са плод на въображението. 6. Да се осъжда спиритизма за това, което не приема, е чиста проба незнание, обезценяващо мнението на този, който го дава. 7. Обяснението на спиритическите явления представлява цяла наука, цяла философия, изискваща сериозно и подробно изучаване. 8. Спиритизмът може да бъде критикуван само от този, който е отлично запознат с него, изцяло го е изучил, изцяло го е изследвал с търпението и упоритостта на добросъвестен наблюдател. Наблюдател, който не се впечатлява от забележката „няма такова нещо“, а старателно проучва всеки аргумент. И когато отхвърли нещо, го отхвърля не просто от отрицание, а защото има по-категорични поводи. Такава критика още не е чута. |
