|
ГЛАВА ВТОРА ЧУДНО И СВРЪХЕСТЕСТВЕНО Ако вярата в духовете и техните прояви е ограничено схващане, продукт на определена система, с някои прояви на разума, подозрително напомнящи на илюзии, как бихме си обяснили толкова силното Ј въздействие върху хората, древни и съвременни, в свещените книги и във всички известни религии? Това е, биха казали някои критици, логично, защото човекът винаги е обичал чудесата. Но какво считаме за чудо? Това, което противоречи на законите на природата. Тогава, след като сте така изцяло запознати със законите на природата, за вас е възможно да ограничите и властта на Бога? Докажете, че съществуването на духовете и техните прояви противоречат на природните закони. Размишлението е едно от свойствата на духа. Възможността да въздейства на материята, на нашите чувства, следователно да предава собствените си мисли, е резултат на нашата чувствителност към неговото физиологично състояние. В този факт няма нищо свръхестествено или чудно. Когато един умрял човек, напълно мъртъв, възкръсне телесно, когато разпръснатите му органи се съберат и тялото му се възстанови и върне към живот, това ще бъде чудо, свръхестествено, фантастично. Независимо дали го признавате, или не, трябва да се каже, че духът може да повдигне масата и да я поддържа във въздуха без ничия подкрепа. Не е ли това унижение на закона за гравитацията? Да, на познатия закон, но дали Природата е казала последната си дума? Преди да бъде открита подемната сила на газовете, кой би казал, че тежка машина с хора в нея ще триумфира в небето? Не е ли изглеждало това в очите на тълпата като нещо свръхестествено, дяволско? Ако преди стотици години някой беше казал, че може да се изпрати съобщение на пет хиляди мили и да се получи отговор за няколко минути, щеше да бъде сметнат за глупак. А ако го беше направил, щяха да сметнат, че има връзки с дявола. По това време се е считало, че единствено дяволът може да се движи с такава скорост. Защо тогава един непознат флуид да не притежава свойството при някои обстоятелства да преодолее ефекта на материалното тегло, както водородът неутрализира теглото на балона? Това е само сравнение и идва просто да покаже, че физически това не е невъзможно. Сега бихме желали да пристъпим към възприемането на този феномен предпазливо, за да избегнем евентуална заблуда. Всички отрицания не могат да го направят несъществуващ, докато не се докажат. За нас тук няма нищо свръхестествено. Това е всичко, което можем да кажем засега. Ако фактът е потвърден, би могло да се каже, че го приемаме. Приемаме дори причината, която изтъквате, че това е непознат флуид. Но какво доказва намесата на духове? Би могло да се представи едно стабилно доказателство, но все пак трябва да се проследят останалите части на книгата. Ще кажем само с няколко думи, че то теоретично се съдържа в принципа – всяко разумно действие има разумна причина. На практика в забележката, че този феномен се нарича спиритически, се съдържа доказателство за разум, съществуващ извън материята. Този разум е извън разума на участниците в спиритическия сеанс – това е доказано на практика. След като действащото същество не може да бъде видяно, то трябва да е невидимо. Така в поредицата от наблюдения научаваме, че невидимото същество, което сме нарекли дух, не е нищо друго освен душата на този, който е издъхнал физически и чиято смърт е свалила от нея грубата, видимата обвивка, оставяйки й само безплътната обвивка, невидима в нормалното си състояние. |
