|
Ако духът иска да контактува с човек, значи той иска да обмени някаква информация с него. И защо не? Какво е човекът, ако не дух, затворен в тяло? Защо свободните духове да не могат да контактуват с пленените, също както свободен човек може да контактува с окован? След като приемате оцеляването на душите, защо да не приемете оцеляването на чувствата? След като душите са навсякъде, не е ли естествено да се мисли, че душата, която ни е обичала през живота си, ще е близо до нас и след това и ще използва за това предимствата на състоянието си? Нима през живота си не е въздействала върху материята на тялото? Нима не е била тя тази, която е направлявала движенията му? Защо тогава, след смъртта си, бидейки в съгласие с друг дух, ограничен в тялото си, да не използва това тяло, за да изрази мислите си, както някой ням би използвал говорител, осигуряващ контакта му с говорещите? Нека за миг се абстрахираме от фактите, които според нас, правят нещата неоспорими. Нека ги приемем като скромна хипотеза и поискаме от скептиците да ни убедят не просто чрез отрицание, а с категорични доводи, че това е невъзможно. Установяваме се на тяхна територия и те преценяват нещата през призмата на материалните закони, използвайки арсенала на математически, физически, химически, механични и физиологични доказателства от А до Я, винаги започвайки с принципа за съществуването и оцеляването на душата. И така: ПЪРВО. Съществувалата в нас през живота ни душа не може да съществува като дух след смъртта. ВТОРО. Ако той (духът) мисли, той не мисли за този, когото е обичал. ТРЕТО. Ако той мисли за този, когото е обичал, той няма да пожелае да се свърже с него. ЧЕТВЪРТО. Ако той може да бъде навсякъде, той не може да бъде до нас. ПЕТО. Ако е до нас, той не може да контактува с нас. ШЕСТО. Със своята флуидна обвивка той не може да въздейства върху инертната материя. СЕДМО. Ако той може да въздейства върху инертната материя, той не може да я оживи. ОСМО. Ако може да я оживи, той не може да направлява ръката да пише. ДЕВЕТО. Направлявайки я да пише, той не би могъл да отговори на нашите въпроси, и да предаде своите мисли. Когато противниците на спиритизма ни убедят, че това е така, с ясни доводи като тези, с които Галилей е доказал, че не Слънцето се върти около Земята, а тя около него, тогава бихме приели, че съмненията им са основателни. За съжаление, до ден днешен техните аргументи се изчерпват с думите „Не вярвам в това“, „Това е невъзможно“. Те несъмнено ще кажат, че и ние трябва да докажем своите твърдения. Ние ще ги докажем и ако те не приемат нито доводите, нито фактите, ако те отрекат дори очевидното, ще трябва да докажат, че доводите ни са фалшиви, а фактите – невъзможни. |
