|
Духовете са души лишени от телесната си обвивка. Ако духовете бяха нещо отделно, тяхното съществуване би могло да се приеме хипотетично. Но ако приемем, че съществуват душите, трябва да приемем, че съществуват и духовете, които не са нищо друго освен души. Ако приемем, че душите са навсякъде, автоматично трябва да приемем, че и духовете са навсякъде. Съществуването на духовете не може да бъде отречено, без да бъде отречено съществуването на душите. Това, наистина, е само теория по-смислена от всяка друга. Но не е малко да има теория, непротивопоставяща се нито на разума, нито на науката. Дори нещо повече, тя е подкрепена от факти, потвърдена от разсъждения и опити. Ние намираме тези факти във феномена на спиритическите прояви, които са явно доказателство за съществуването на душата и нейното оцеляване от тленното тяло. Но при много хора вярата свършва дотук. Те приемат съществуването на душата, респективно и на духовете, но отричат възможността да се контактува с тях, тъй като материалното не може да влиза в контакт с нематериалното. Това се базира на липсата на знания за естеството на духовете. Възприета е съвсем неточната версия, че те са абстрактни, неясни същества, което е невярно. Нека първо поговорим за духа в неговата цялост с тялото. Духът принципно съществува, тъй като е нещо, което МИСЛИ и ОЦЕЛЯВА. Тялото е само дреха, която духът напуска, когато тя се изхаби. След смъртта духът съблича първата, материалната, но не и втората, полуматериалната, която служи за връзка с тялото. Тази полуматериална обвивка в човешката форма образува за духа флуидно, мъгливо тяло, невидимо за нас в обичайното си състояние, притежаваща някои свойства на материята. Тази обвивка ще наречем ПЕРИСПРИТ. Духът тогава не е абстракция, а същество ограничено и очертано, на което се иска да бъде видимо и досегаемо, приличащо на човешките същества. Защо тогава не може да въздейства върху материята? Дали защото тялото му е флуидно? Но ако е между най-редките флуиди, тези, които изглеждат неизмерими – например електричеството – как тогава човекът е създал най-мощните си двигатели? Нима неизмеримата светлина не е пример за въздействие на химическо въздействие върху измеримата материя? Ние не познаваме специфичната материя на перисприта, но нека предположим, че той е изграден от електричество или нещо подобно. Защо тогава да не притежава същите специфични свойства? Съществуването на душата и това на Бога – резултат едно от друго – служат за база на надстройката, преди да навлезем в спиритическа дискусия, необходима да убедим нашия събеседник. Ако на следните въпроси: „Вярвате ли в Бога?“, „Вярвате ли, че има душа?“, „Вярвате ли, че притежавате душа?“, той отговори отрицателно или дори просто каже: „Не знам“, „Надявам се да е така, но не съм сигурен“ – най-учтивият израз на отрицание, прикриващ съществуването на т. нар. прилични предразсъдъци, ще е безполезно да се продължава по-нататък, защото това ще бъде равносилно да демонстрирате свойствата на светлината пред слепец, непризнаващ съществуването T. В крайна сметка спиритическите прояви не са нищо друго освен прояви на свойствата на душата. Ако основата е приета, но не като нещо вероятно, а като нещо сигурно, то съществуването на духовете се подразбира. |
