|
ЧАСТ ПЪРВА ОБЩИ ПОНЯТИЯ ГЛАВА ПЪРВА ЕКСПЕРИМЕНТАЛЕН СПИРИТИЗЪМ Недоверчивото отношение към съществуването на духовете се корени в липсата на познания за тяхното естество. Обикновено те се приемат като нещо, чието съществуване не е необходимо да се демонстрира. Много хора ги познават само от фантастичните истории, чути през детските години, почти както някои познават историята от романите – без стремеж да проверят дали тези истории, изчистени от забавните допълнения, имат някаква фактическа база. Не им се главоболи с това да отстранят горчивата обвивка, за да стигнат до бадема, и затова направо го хвърлят. По същия начин някои пуритани, шокирани от някоя ругатня, подлагат всичко на отрицание. Каквато и да е представата за духовете, тя непременно се основава на убеждението, че извън материята съществува разум. Вземаме за отправна точка съществуването, оцеляването и индивидуалността на душата, за което спиритуализмът е теоретично учение, а спиритизмът – проява. Нека за малко се абстрахираме от проявите и водени от индукцията видим до какви изводи ще стигнем. От мига, в който е признато съществуването на душата и нейната индивидуалност след смъртта, трябва също да се признае, първо – че това е различна природа от тялото, макар че веднъж отделила се от него за кратко време тя запазва свойствата му; второ – че тя притежава собствено съзнание, позволяващо Ј да страда или да се радва. Приемаме, че тази душа отива някъде. Какво се случва с нея? Къде отива тя? Общоприето е, че тя отива или в небесата, или в пъкъла. Но къде са небесата и къде – пъкълът? Казано е в други времена, че небето е над нас, а адът – под нас. Но сега, когато знаем, че земята е кръгла, кое е над нас и кое под нас? Движението на звездите ги поставя за 12 часа под нас. А безкрайността на Космоса? Там, където човешкият поглед потъва в необятни пространства? Истина е, че знаем нещо за земните недра, но какво ще стане, когато геологията ги изучи окончателно? А тези концентрични сфери, известни като „небеса от огън“ и „небеса от звезди“? Знае се, че Земята не е център на световете, че нашето Слънце е просто едно от милионите слънца, греещи в Космоса, всяко от които е център на своя планетна система. Какво става със значението на Земята, размито в тази необятност? По каква неуточнена привилегия тази незначителна прашинка, незабележителна нито с размера си, нито с мястото си, нито с нещо друго, единствена ще е населена с разумни същества? Досегашното учение за местонахождението на душите си противоречи с научните факти. Друго, по-логично учение им определя владения без точни координати – всемирното пространство. Това е един изцяло невидим свят, в средата на който живеем, който ни заобикаля и винаги е в пряк контакт с нас. Невъзможно ли е? Има ли нещо нелогично? Не е само това. Всичко ни говори, че не може да бъде другояче. Но какво ще стане тогава с тях, ако ги лишите от бъдещите наказания и възнаграждения и от тяхното специално предназначение? Забележете недоверието, че на такива места наказание или възнаграждения изобщо съществуват, поради представянето им в неприемлива светлина. Ако вместо това кажете, че душите намират щастието или мизерията в самите себе си, че техният жребий е определен от моралното им състояние, че срещата на добрите и състрадателни души е извор на блаженство, че в зависимост от степента си на прочистване те ще проникнат и видят дълбочината на мъдростта, всеки ще го разбере без усилие. Нека кажем отново, че душите се стремят към висшата степен само чрез усилията, които полагат за собственото си усъвършенстване и след серия от изпитания за пречистването си. Ангелите са души, достигнали най-високото ниво, което всички могат да достигнат с усилия. Те са Божии пратеници, задължени да наблюдават изпълнението на неговите замисли из цялата Вселена, щастливи от славната си мисия. Демоните са души още грешни, но души, които могат да се пречистят, и това говори повече за справедливостта и добротата на Бога, отколкото учението, че те са създадени и обречени завинаги на зло. |
