|
VII Спиритизмът се представя в три различни аспекта: факт на проявите, философски и нравствени основи, произтичащи от него, и приложение на тези основи. Оттук и три класа, или по-точно – три категории сред последователите: 1. Тези, които вярват в проявите и се задоволяват само с тяхната констатация: за тях това е само експериментална наука. 2. Тези, които разбират моралните последствия, произтичащи от тези прояви. 3. Тези, които претворяват или се стремят да претворят нравствените принципи. Каквато и да е гледната точка – научна или нравствена, от която се разглеждат тези странни явления, за всеки е ясно, че става дума за възникването на нов начин на мислене, който може да доведе само до дълбока промяна в състоянието на човечеството, и всеки разбира, че тази промяна може да бъде само по посока на доброто. Колкото до противниците, те също могат да бъдат разделени на три категории: 1. Такива, които системно отричат всичко, което е ново и не излиза от тях, и говорят, без да познават нещата. Към тази група се отнасят всички, които не допускат нищо извън рамките на показанията на сетивните органи. Те нищо не са видели, нищо не искат да видят и още по-малко – да вникват в каквото и да било. Те биха били дори раздразнени, ако видят това съвсем ясно, от страх да не се окажат принудени да признаят, че не са прави. Спиритизмът за тях е химера, суеверие, утопия, него го няма, той е само думи. Това са предвзети скептици. До тях могат да бъдат поставени и онези, които са благоволили да хвърлят един поглед за чиста съвест, за да кажат: „Исках да видя и нищо не видях.“ Те не могат да разберат, че половин час не е достатъчен за усвояване на цяла наука. 2. Такива, които ни най-малко не се съмняват в реалността на феномените, но ги оспорват поради личен интерес. Спиритизмът за тях съществува, но те го оспорват от страх пред неговите последствия. Те го нападат като враг. 3. Такива, които намират в спиритичния морал твърде силно осъждане за своите постъпки и наклонности. Спиритизмът, приет сериозно, би ги притеснявал силно. Те нито отхвърлят, нито одобряват: предпочитат да си затварят очите. Първите са подтиквани от горделивост и самомнение; вторите – от честолюбие; третите – от егоизъм. Не е трудно да се разбере, че тези причини за противодействие, без да съдържат нещо сериозно, трябва с времето да изчезнат, защото напразно бихме търсили четвъртата група антагонисти – онези, които биха се опирали на очевидни доказателства с противоположен характер и биха показали сериозно и пълно познаване на нещата и изучаване на въпроса. Всички използуват само отрицанието, никой не дава сериозно и неопровержимо доказателство. Да вярваме, че човешката природа може изведнъж и рязко да се преобрази под влияние на спиритичните идеи, би означавало да се очаква от нея твърде много. Тяхното влияние определено не е еднакво нито по характера си, нито по силата си върху изповядващите тези идеи. Но каквото и да е то, колкото и малък да е резултатът, той винаги означава определено подобряване, дори това да е само доказателство за съществуването на нематериален свят, защото то води след себе си отрицание на материалистичните доктрини. Последното е просто следствие от наблюдение и анализ на фактите. Но за тези, които разбират философския спиритизъм и виждат в него не просто любопитни феномени, той има и други последствия. Първото и най-общото – това е развитието на религиозното чувство дори у хора, които без да са материалисти, се отнасят с безразличие към духовните неща. От това у тях възниква презрение към смъртта; ние не казваме „стремеж към смъртта“, съвсем не, защото спиритът ще защитава живота си като всеки друг, а определено безразличие, което позволява без роптаене и съжаление да се приеме неизбежната смърт като нещо по-скоро радостно, отколкото страшно, благодарение на увереността в състоянието, което ще я последва. Второто последствие – почти толкова всеобщо като първото – това е смирението в житейските несгоди. Спиритизмът ни кара да гледаме на всичко от такава висота, че земният живот, губещ три-четвърти от своята значимост, не може вече заедно с всички вълнения и грижи да заема много място в нашето съзнание: оттук и по-голямата храброст в изпитанията, по-голямата увереност в желанията. Оттук и отхвърляне на мисълта да съкратим дните си, защото спиритичното знание учи, че заради самоубийството човек винаги губи това, което е искал да постигне. Увереността в бъдещето, което е по силите ни да направим щастливо, възможността да установим отношения с тези, които са ни скъпи, всичко това дава на спиритизма огромно утешение. Неговият кръгозор се разширява до безкрайност благодарение на непрекъснатото опознаване на задгробния живот, чиито тайнствени дълбини той може да изследва. Трето последствие ще бъде появата на снизхождение към чуждите недостатъци. Но трябва да се подчертае, че егоистичното начало и всичко, свързано с него, са най-жилави у човека и следователно – най-трудно ще се преодолеят. Хората с желание правят пожертвования, стига нищо да не им струват и най-главното – да не ги карат да понасят лишения. За повечето хора парите все още притежават непреодолима привлекателност и твърде малко са тези, които разбират думата „излишъкг, когато става дума за самите тях. Също и отказът от своето е признак за значителен прогрес. |
