|
VI Би си съставил погрешна представа за спиритизма този, който би допуснал, че той черпи своята сила от практиката на материалните прояви и че, следователно, ако се попречи на тези прояви, може да се унищожи спиритизма в основата му. Неговата сила е във философията, в призива му към разума, към здравия смисъл. В античните времена той е бил обект на тайни изследвания, старателно скриване от профана; днес той вече няма тайни от никого. Той говори ясно, недвусмислено. В него няма нито мистична мъглявост, нито алегории, допускащи неправилно тълкуване: той иска да бъде разбран от всички и не изисква сляпа вяра, той иска хората да знаят защо вярват. Тъй като се опира на разсъдъка, той винаги ще бъде по-силен от тези, които се опират на небитието. Пречките, които се опитват да слагат в свободата на проявите, могат ли да ги спрат? Не, защото те ще предизвикат същите последствия, както всички преследвания: ще събудят любопитството и ще породят желание да се запознаеш с това, което ти забраняват. От друга страна, ако спиритичните прояви бяха привилегия само на един човек, няма съмнение, че с отстраняването на този човек биха сложили край и на проявите; за нещастие на нашите неприятели тези прояви са достъпни за всеки и от тях се ползуват малки и големи, както в колибата, така и в двореца. Може да се забрани публичното им провеждане; но известно е, че именно пред публика те стават не по най-добрия начин, че е най-добре да са в тесен кръг. И тъй като всеки може да бъде медиум, кой ще може да попречи на едно семейство или на един човек в тишината на кабинета си или на затворника зад решетката да получава съобщения от духовете без знанието на пазачите и под носа им? Ако ги забранят в една страна, това ще попречи ли на съседните страни, на целия свят, защото в двете полукълба няма нито една страна без медиуми? За да се вкарат в затвора всички медиуми, трябва да се затвори половината от човешкия род. И дори да успеят, което не е лесно, да изгорят всички спиритични книги, още на следващия ден те ще се окажат възпроизведени отново, защото техният източник е неуязвим, тъй като техните истински автори – духовете, не могат да бъдат нито изгорени, нито затворени в затвора. Спиритизмът не е създание на един човек, никой не може да нарече себе си негов създател, защото той е толкова древен, колкото и сътвореният от Господ свят. Той се намира във всички религии и може би най-много – в католическата, защото в нея намира основа всичко: тук са и духовете от всички рангове, и техните окултни и очевидни отношения с хората, и ангелите-пазители, и превъплъщението, и освобождаването на душата приживе, двойното зрение, виденията, проявите от различен характер, явяванията и дори осезаемите въплъщения. Що се отнася до демоните, това са зли духове и ако изключим вярата, че първите завинаги са потопени в злото, докато за вторите пътят на прогреса не е затворен, то между тях ще остане разлика само в наименованието. Какво прави съвременната спиритична наука? Тя събира в едно цяло това, което е било разпокъсано. Тя обяснява с ясни термини онова, което е било казано с алегории. Тя отстранява породеното от предразсъдъци и невежество, за да остави само действителното и позитивното. Това е нейната роля. Но ролята на основателка не T принадлежи. Тя показва това, което съществува, координира, но нищо не създава, защото това, което се намира в основата T, е съществувало винаги и навсякъде. Кой ще посмее да си въобрази, че е достатъчно силен, за да я удави в сарказми или да я задуши с преследвания? Ако я забранят на едно място, тя ще се възроди на други места, и в края на краищата – на почвата, откъдето са я прогонили, защото тя е в природата на нещата и човек не може да унищожи една от силите на природата, нито да наложи вето върху Божиите разпоредби. И какъв интерес могат да имат тези, които пречат за разпространението на спиритичните идеи? Тези идеи наистина се вдигат срещу злоупотребите, пораждани от горделивостта и егоизма. Но злоупотребите, от чиито плодове се ползуват малцина, вредят на мнозина. Следователно на страната на тези идеи ще бъде мнозинството, а техни противници ще бъдат само онези, които са заинтересовани да запазят злоупотребите. Влиянието на тези идеи, правейки хората по-добри един към друг, по-малко алчни в материалните интереси и по-смирени пред указанията на Провидението, е залог за ред и спокойствие. |
