|
V Тези, които казват, че спиритичните вярвания заплашват да залеят света, с това провъзгласяват тяхната сила, защото идея, лишена от основа и логика, не би могла да стане всемирна. Значи, ако спиритизмът настъпва навсякъде, ако той намира повече привърженици в просветените класи, което всеки признава, това означава, че той има за основа истината. Всички усилия на противниците му срещу тази тенденция ще бъдат напразни и дори присмехът, с който те се опитаха да се отнесат към него, вместо да спрат натиска му, изглежда само му е вдъхнал нов живот. Подобен резултат напълно потвърждава това, което духовете толкова пъти са ни казвали: „Не обръщайте внимание на съпротивата. Всичко, което ще направят против вас, ще се обърне във ваша полза и най-непримиримите ви противници, без да искат, ще послужат на вашето дело. Злата воля на хората не може да надмогне волята Божия.“ Чрез спиритизма човечеството трябва да влезе в нова фаза от своето съществуване – фазата на нравствения прогрес, която е неизбежно негово следствие. Престанете да се учудвате на бързината, с която се разпространяват спиритичните идеи. Причината е в удовлетворението, което те дават на всички онези, които ги задълбочават и които виждат в тях не празно прекарване на времето; и тъй като всеки иска преди всичко щастие, не е чудно, че той се привързва към идеята, способна да го направи щастлив. Развитието на тези идеи съдържа три различни периода: първият – период на любопитство, предизвикано от необичайността на наблюдаваните феномени; вторият – период на философско разсъждение; третият – период на приложение и последствия. Периодът на любопитството е отминал; любопитството винаги е краткотрайно: веднъж задоволено, то напуска своя обект, за да премине към друг. Но не стоят така нещата с това, което е обърнато към сериозната мисъл и разсъдъка. Вторият период е започнал, третият неизбежно ще го последва. Разпространението на спиритизма се засили от времето, когато стана по-разбираема неговата вътрешна същност, когато стана очевидна дълбочината на проникването му, защото той засяга най-чувствителната човешка струна: възможността за щастие на човека даже в този свят. В това е причината за разпространението на спиритизма, тайната на неговата сила, водеща към победата му. Той прави щастливи тези, които го разбират, в очакване, че влиянието му ще се разпространи върху масите. Даже този, който не е бил свидетел на някой материален феномен, си казва: „Освен тези феномени има и философия; и тази философия ми обяснява това, което никоя друга не е обяснила. Чрез разсъждения аз намирам в нея разумно решение на проблемите, които непосредствено засягат моето бъдеще. Тя ми дава спокойствие, увереност, доверие; освобождава ме от мъките на неизвестността. Редом с това, въпросът за материалните факти е второстепенен въпрос.“ Всички вие, които нападате спиритизма, искате ли средство да го победите? Ето го: заменете спиритизма с нещо по-добро. Намерете по-философско решение на всички въпроси, които той решава; дайте на човека друга увереност, която да го направи по-щастлив, и се постарайте да разберете добре цялата сила на думата „увереност“, защото човек приема на вяра само това, което му изглежда логично. Не се задоволявайте да казвате: „Това, за което говори спиритизмът, го няма, защото не може да го има.“ Докажете не с голо отрицание, а с факти, че го няма, никога не го е имало и не може да го има. Ако го няма, погрижете се да кажете какво трябва да има вместо него. И накрая, докажете, че плодовете на спиритизма не са в състояние да направят хората по-добри, а значи и по-щастливи чрез претворяване на дело на най-чистия евангелистки морал – морал, който мнозина хвалят, но малцина спазват. Когато направите това, ще имате право да нападате спиритизма. Той е силен именно защото се опира на самите основи на религията: Бог, душа, бъдещи мъки и награди; особено защото показва естествената зависимост на тези мъки и награди от предишния земен живот и защото нищо в картината на бъдещето, давана от него, не може да предизвика неодобрението и на най-взискателния ум. Вие, след като цялата ви наука се състои в отрицание на бъдещето, каква компенсация ще предложите за тукашните страдания? Вие се опирате на безверието, а той се опира на вярата в Бог. Когато той зове хората към щастие, надежда, истинско братство, вие му предлагате като перспектива небитието и егоизма за утешение. Той обяснява всичко, вие не обяснявате нищо; той доказва с факти, а вие с нищо не доказвате. Какъв резултат искате да имате от противоборството на такива две учения? |
