|
III Вие казвате, че искате да излекувате вашия век от мания, заплашваща да запълни света. А бихте ли искали светът да бъде запълнен с безверие, което се стремите да разпространите? Нима липсата на всякаква вяра не е причината за отслабване на връзките и за по-голяма част от безредиците, разрушаващи обществото? Доказвайки съществуването и безсмъртието на душата, спиритизмът отново съживява вярата в бъдещето, повдига падналия дух, помага със смирение да се понасят жизнените несгоди. Ще се осмелите ли да наречете това зло? Налице са две учения: едното – отричащо бъдещето, другото – провъзгласяващо го и доказващо го; едното – нищо необясняващо, и другото – обясняващо всичко, и поради това обръщащо се към разума. Едното осветява егоизма, другото дава опора на справедливостта, милосърдието и любовта към ближния. Първото представя само настоящето и унищожава всякаква надежда, второто утешава и показва широкото поле на бъдещето. Та кое от тях е най-вредно и пагубно? Някои хора, в това число и сред най-отявлените скептици, се правят на апостоли на братството и прогреса. Но братството предполага безкористност, самоотверженост; при истинското братство горделивостта е просто аномалия. С какво право карате да бъде самоотвержен този, на когото казвате, че когато умре, за него всичко е свършено? На кого казвате, че той може би утре ще бъде само стара машина, счупена и изхвърлена на боклука? Какъв е смисълът той да понася някакви лишения? Не е ли по-естествено през тези няколко мига, които вие му давате, той да се стреми да поживее колкото се може по-добре? Оттук вече и желанието да има повече, за да се наслаждава по-добре; от това желание се ражда завистта към онези, които имат повече от него; а от завистта до желанието да вземе тяхното има само една крачка. Какво го спира? Законът? Но законът не достига до всеки случай. Вие ще кажете, че е съвестта, чувството за дълг? Има ли това чувство някаква база при вярата, че с живота всичко свършва? При тази вяра е разумен само един афоризъм: „Всеки за себе си!“ Братство, съвест, дълг, хуманност, дори прогрес са само празни думи. О, вие, които провъзгласявате подобни доктрини, вие дори не знаете цялото зло, което причинявате на обществото, и това за колко престъпления носите отговорност! Но какво да говорим за отговорност? За скептика тя въобще не съществува, той почита само материята. IV Прогресът на човечеството има своя смисъл в приложението на закона за справедливостта, любовта и милосърдието. Този закон се базира на увереността в бъдещето; лишете човека от тази увереност и ще го оставите без почва под краката. От този закон произлизат всички останали, защото той включва в себе си всички условия за човешкото щастие. Само той може да излекува раните на обществото и човек, сравнявайки законите и народите, може да съди, доколко неговият живот се подобрява в зависимост от това колко по-добре разбират и колко по-добре спазват този закон. Ако частичното му и непълно прилагане дава реално благо, то какво ще стане, ако човек направи от него основа за всичките си обществени порядки! Това възможно ли е? Да; защото ако е направил десет крачки в една посока, ще може да направи и двадесет, и всички останали. За бъдещето следователно може да се съди по миналото. Ние вече виждаме как малко по малко изгасват антипатиите на един народ към друг. Разделящите ги бариери отстъпват пред цивилизацията; те си протягат ръце от единия край на света до другия. По-голяма справедливост управлява международните закони; войните стават все по-редки и сега те не изключват човечността. В международните отношения се установява равновесие, расовите и кастовите различия се заличават и хората с различни вероизповедания заглушават сектантските предразсъдъци в името на общото сливане в поклонението на единствения Бог. Ние говорим за народите, които стоят начело на цивилизацията. Във всички тези отношения човечеството е още твърде далеч от съвършенство и му предстои да разруши още много развалини, докато не изчезнат и последните остатъци от варварството. Но могат ли тези развалини да противостоят на непреодолимата сила на прогреса, на тази животворна сила, която сама е един от законите на природата? Ако днешното поколение е по-напреднало от предишното, то защо това, което ще ни смени, да не се окаже по-прогресивно от нашето? То ще бъде по-напреднало по силата на самите неща. Преди всичко, защото във всяко поколение ежедневно угасват по няколко носители на старите пороци и по такъв начин обществото малко по малко се съставя от нови елементи, пречистени от старите предразсъдъци. Второ, защото човек, искайки да се развива, ще изучава препятствията и ще се старае да ги събори. Щом движението на прогреса се признае за безспорно, веднага бъдещият прогрес се оказва извън всякакво съмнение. Човек иска да бъде щастлив, това е заложено в природата му и той се стреми към прогреса само за да увеличи сумата на щастието, без което напредъкът би бил лишен от смисъл; в какво би се изразявал прогресът за него, ако той не подобряваше неговото положение? Но когато той ще има сумата от удоволствия, която може да му даде интелектуалният прогрес, той ще забележи, че щастието му е непълно. Той ще признае, че това щастие е невъзможно без сигурност в обществените отношения, а такава сигурност той ще може да получи само чрез нравствения прогрес. Следователно със самия ход на нещата той ще насочва придвижването по този път и спиритизмът ще му предложи най-мощния лост, за да постигне тази цел. |
