|
ЗАКЛЮЧЕНИЕ I Този, който не познава земния магнетизъм и поради това би се поразил от движението на малките магнитни патенца, движещи се по повърхността на водата във ваничката, трудно може да разбере, че тази играчка съдържа в себе си тайната на вселенската механика и на движението на световете. Същото е и с този, който знае за спиритизма само по движението на масите. Той вижда в това само развлечение, светско прекарване на времето и не разбира, че този толкова прост и обикновен феномен, известен още от древността, може да бъде свързан с най-сериозните въпроси на общественото устройство. И наистина, каква е за повърхностния наблюдател връзката между въртящата се маса и нравствеността и бъдещето на човечеството? Но всеки, който размишлява, помни, че от обикновеното кипящо котле, чието капаче се вдига, котле, което е кипяло от най-дълбока древност, е произлязъл мощен двигател, с чиято помощ човек покорява пространствата. Така че вие, които не вярвате в нищо извън пределите на материалния свят, знайте, че от тази въртяща се и предизвикваща вашите пренебрежителни усмивки маса е породила цяла наука, а заедно с нея – и решаването на проблеми, които никоя философия не е могла да реши. Аз се обръщам към всички искрени противници и ги заклевам да кажат дали са си направили труда да изучат това, което критикуват, защото здравият смисъл казва, че критиката има стойност, само ако критикуващият знае за какво говори. Да се надсмиваш над това, което не знаеш, което не си подложил на внимателно наблюдение – това не е критика, а доказателство за собствено лекомислие. Разбира се, ако бяхме представили тази философия като продукт на човешката мисъл, тя щеше да срещне по-малко пренебрежение и щеше да бъде удостоена с разглеждане от онези, които претендират да управляват общественото мнение. Но тя идва от духовете и затова – каква нелепост! – едва ли заслужава внимание. За нея съдят по названието, подобно на маймуната от баснята, която съди за ореха по черупката. Абстрахирайте се от произхода; предположете, че тези книга е човешко произведение и кажете искрено и с чиста съвест, след като я прочетете сериозно, намирате ли нещо, над което да се надсмивате. II Спиритизмът е най-страшният противник на материализма; така че не е чудно, че материалистите са негови противници. Но тъй като материализмът е учение, привързаността към което рядко се признава (доказателство, че тези, които го изповядват, не се смятат за достатъчно силни и че съвестта им не ги подкрепя), то поборниците на тези възгледи се маскират с плаща на разума и науката. И странно, най-големите скептици говорят даже от името на религията, която те познават и разбират не по-добре от спиритизма. За главна мишена им служи чудото и свръхестественото, което те не допускат. И тъй като спиритизмът според тях е основан на чудеса, той може да бъде само смехотворна хипотеза. Те не мислят за това, че порицавайки безотговорно чудотворното и свръхестественото, порицават религията. И наистина, религията е основана на откровението и на чудесата. А какво е откровението, ако не съобщение, дошло от нечовешки източник? Всички свети автори, започвайки от Мойсей, са говорили за съобщения от този род. Какво са чудесата, ако не чудотворни и свръхестествени факти, защото литургичният смисъл е отклонението от естествения ред на нещата; значи, отхвърляйки чудотворното и свръхестественото, те отхвърлят самите основи на религията. Но ние трябва да разглеждаме проблема не от тази гледна точка. Спиритизмът не трябва да изяснява дали съществуват чудеса, или не, т.е. могъл ли е Бог в някои случаи да наруши вечните закони, управляващи Вселената. По този повод спиритизмът предоставя на вярата пълна свобода. Той казва и доказва, че явленията, на които се опира, имат само видимост на свръхестествени. Тези явления са такива в очите на някои хора, само защото те са необикновени и не влизат в числото на известните факти. Но те не са повече свръхестествени от всички явления, за които науката днес дава обяснение и които са изглеждали свръхестествени в друга епоха. Всички спиритични явления, без изключение, са следствие от общите закони; те ни откриват една от силите на природата, една неизвестна, или по-точно неразбрана досега сила, която обаче, както показват наблюденията, е в реда на нещата. Следователно спиритизмът в много по-малка степен се основава на чудотворното и свръхестественото от религията и значи тези, които го нападат, абсолютно не познават предмета и дори да са най-учените хора, можем да им кажем: „Ако вашата наука, която ви е дала знания за толкова много неща, не ви е научила, че областта на природата е безпределна, то вие сте учени само наполовина.“ |
