|
149. ИЗКУПЛЕНИЕ И РАЗКАЯНИЕ 874. Разкаянието в кое състояние се проявява: във физическото или в духовното? – В духовното; но може да се прояви и във физическото състояние, ако добре разбирате разликата между добро и зло. 875. Какво е следствието от разкаянието в духовно състояние? – Желанието да се въплътиш отново, за да се пречистиш. Духът разбира несъвършенствата, които му пречат да бъде щастлив, и затова се стреми към ново съществуване, където ще може да изкупи грешките си. 876. Какво е следствието от разкаянието във физическо състояние? – Да вървиш напред още в този живот, ако има време да поправиш грешките си. Когато съвестта те упреква и ти посочва някое несъвършенство, винаги можеш да се поправиш. 877. Порочният човек, който не признава грешките си приживе, винаги ли ги признава след смъртта си? – Да, той винаги ги признава и тогава страда по-силно, защото усеща всяко направено от него зло или това зло, доброволна причина за което е станал. Обаче разкаянието невинаги настъпва незабавно; има духове, които упорствуват по пътя на злото, въпреки страданията си. Но рано или късно те признават, че са вървели по неверен път, и тогава настъпва разкаянието. Именно, за да ги просветят, се трудят добрите духове, а можете да се трудите и вие самите. 878. Виждаме, че и явно нисши духове биват открити за добри чувства и се трогват от молитвите, отправени към тях. Как става така, че другите духове, които би трябвало да се смятат за по-просветени, показват закоравялост и цинизъм, които нищо не може да победи? – Молитвата оказва благотворното си въздействие само върху онзи дух, който се разкайва. А този, който е подвластен на горделивостта си, върви срещу Бога, упорствува в заблудите си, задълбочава ги и така всъщност постъпват всички нещастни духове, а на такъв дух молитвата с нищо не може да помогне и никога няма да може, докато някога светлината на разкаянието не затрепти в него. 879. Искреното разкаяние приживе достатъчно ли е, за да заличи грешките и да позволи да получим милостта Божия? – Разкаянието помага на духа да стане по-добър, но миналото трябва да бъде изкупено. Ако в съответствие с това някой престъпник каже, че щом не му се налага да изкупва миналото си, няма нужда да се разкайва, как това ще му се отрази? – Ако упорствува в злите си мисли, изкуплението му ще бъде по-дълго и по-мъчително. 880. Можем ли в този живот да изкупим грешките си? – Да, можете, ако ги поправите. Но не се надявайте да ги изкупите с помощта на някакви детински лишения. Господ не придава никакво значение на безплодното разкаяние, което винаги е лесно и се свежда до това да се удряте по гърдите. Да се лиши от малкия си пръст, помагайки на друг – това заличава много повече грешки, отколкото изтезанието с въже, изтърпявано с години и в основата си – користно. Злото се поправя само с добро и поправянето му не е никаква заслуга, защото то не засяга нито гордостта на човека, нито неговите материални интереси. Каква е заслугата на човек, ако върне неправедно придобитото едва след смъртта, т.е. тогава, когато то за него е безполезно и след като го е използувал? Може ли това да се смята за изкупление? Каква е заслугата му, ако се лиши от някои дребни удоволствия и от някои излишества, а обидата, която е нанесъл на друг, си остава? И каква е накрая заслугата му за смирението пред Бог, ако запазва високомерието си пред хората? 881. Излиза, че няма никаква заслуга, ако осигуриш след смъртта полезна употреба на благата, които си притежавал? – Не може да се каже „никакваг; това винаги е по-добре от нищо. Но лошото е, че даващият едва след смъртта си често е повече егоистичен, отколкото великодушен, той иска да стане добър, без да положи никакви усилия за това. Този, който дава приживе, има двойна полза: заслуга за саможертвата и удоволствието да вижда щастието на онези, които той е направил щастлив. Но егоизмът веднага му казва: „Това, което даваш сега, ти го отнемаш от своите удоволствия!г; и тъй като егоизмът винаги вика по-силно от безкористността и милосърдието, той постига своето под предлог собствени нужди и запазване на положението. Съжалявайте този, който не познава радостта да дава на другите, защото той наистина е лишен от едно от най-чистите и изтънчени удоволствия. Господ, подлагайки го на изпитание чрез богатство, на толкова рисковано и опасно за неговото бъдеще изпитание, е пожелал да му даде като компенсация за това щастието на щедростта, от което той може да започне да се наслаждава още във вашия свят. 882. Какво трябва да прави този, който на прага на смъртта признава грешките си, но няма време да ги поправи? Разкаянието достатъчно ли е в този случай? – Разкаянието ускорява реабилитацията му, но то не го освобождава от греховете. Нима безкрайното бъдеще не е постоянно отворено пред него? |
