|
868. Има ли за бъдещото състояние на духа някаква разлика между този, който приживе се е страхувал от смъртта, и този, който я е гледал с безразличие и дори с радост? – Разликата може да бъде много голяма. Обаче тя често се заличава поради причините, предизвикващи този страх или тази радост. Дали се боят от смъртта или я желаят, те могат да бъдат движени от най-различни чувства и именно тези чувства влияят върху бъдещото състоянието на духа. Ясно е например, че за този, който желае смъртта единствено защото вижда в нея край на своите тревоги, това желание представлява своеобразен протест срещу Провидението и срещу изпитанията, през които трябва да мине. 869. Необходимо ли е да изповядваме спиритизма и да вярваме в проявите на духовете, за да си осигурим по-добра участ в бъдещия живот? – Ако беше така, всички онези, които не вярват или не могат да получат необходимите знания в тази област, биха се оказали онеправдани, което е абсурдно. Само доброто осигурява по-добра участ в бъдещето; а доброто винаги е добро, какъвто и да е пътят, водещ до него. Вярата в спиритизма помага за самоусъвършенствуването, концентрирайки мислите върху жалоните на бъдещето. Тя ускорява напредъка както на отделните хора, така и на масите, защото позволява да си дадем сметка какви ще станем някога. Това е опорна точка, светлина, която ни насочва. Спиритизмът учи с търпение и покорство да понасяме изпитанията, които ни се падат. Той ни предпазва от действия, които могат да ни отдалечат от бъдещето ни щастие. Именно по този начин той помага за това щастие, но това не значи, че без него не можем да го постигнем. 148. ВРЕМЕННИ МЪКИ 870. Нима духът, изкупващ грешките си в ново съществуване, не изпитва материални страдания, и ако ги изпитва, може ли да се твърди, че след смъртта страданията на душата са само нравствени? – Вярно е, че когато душата се въплътява отново, жизнените вълнения са за нея източник на страдания; но само тялото страда материално. Човек, който се смята за щастлив на земята, защото може да задоволи страстите си, прави малки усилия, за да стане по-добър. Често той още в този живот изкупва ефимерното си щастие, но определено ще го изкупва и в друго свое съществуване, също толкова материално. 871. Въплъщаването на душата в не толкова груб свят може ли да се разглежда като компенсация? – То е следствие от нейното пречистване; защото с пречистването си духовете се въплъщават във все по-съвършени светове, докато не смъкнат от себе си всякаква материя и не се измият от всичките T нечистотии, за да се наслаждават вечно на блаженството на чистите духове в лоното Божие. 872. Духът, напреднал в земното си съществуване, може ли понякога да се въплъти отново в същия свят? – Да, ако не е могъл да изпълни жизнената си задача, и тогава сам може да помоли за възможност да я довърши в ново съществуване; но в такъв случай това вече не е изкупление за него. 873. Има хора, чийто живот протича в пълно спокойствие, на които нищо не се налага да правят сами и които нямат никакви грижи. Щастливо ли е такова съществуване, доказателство ли е то, че на тях не им се налага да изкупват грехове от предишно съществуване? – Какво ли знаеш ти за това? Ако мислиш, че знаеш, грешиш. Много често спокойствието е само видимост. Те са могли сами да изберат такова съществуване, но след като го приключат, изведнъж ще видят, че то никак не е спомогнало за прогреса им, и тогава като мързеливеца ще съжалят за изгубеното време. Трябва да знаете, че умът може да получава знания и да се развива, само ако се упражнява; ако спи в безгрижие и бездействие, той не напредва. Той прилича на онзи, който трябва (в съответствие с вашите обичаи) да работи, а вместо това отива да се разходи или да поспи, защото не му се прави нищо. Трябва да знаете, че всеки ще отговаря за доброволната безполезност на живота си; и че тази безполезност винаги се отразява съдбоносно на бъдещето щастие. Сумата на бъдещото щастие зависи от сумата на направеното добро; сумата на злото съответно зависи от направеното зло и от количеството на пострадалите от него. |
