|
143. ОТВРАЩЕНИЕ КЪМ ЖИВОТА. САМОУБИЙСТВО 835. Откъде идва отвращението към живота, което без определени мотиви завладява някои хора? – То е следствие от безделие, недостатъчна вяра, а често и преситеност. За онзи, които използува способностите си за полезна цел и в съответствие със своите природни наклонности, трудът не е обременителен и животът протича по-бързо; той понася жизнените несгоди с голямо търпение и смирение, защото действува за по-трайно и продължително щастие, което го очаква. 836. Има ли човек право да се разпорежда със своя собствен живот? – Не, само Бог има това право. Доброволното самоубийство е нарушение на този закон. Но нима самоубийството не е винаги доброволно? – Безумецът, убиващ себе си, не знае какво прави. 837. Какво да мислим за самоубийството поради отвращение от живота? – Безумци! Защо не са се трудили? Животът нямаше да им е в тежест! 838. Какво да мислим за самоубийството, което има за цел да бъдат избегнати нещастията и разочарованията на този свят? – Това са бедните духом, които нямат смелост да издържат на нещастията на съществуването! Господ помага на страдащите, а не на тези, които нямат нито сила, нито смелост. Жизнените несгоди са изпитания или изкупления. Блажени са тези, които ги понасят безропотно, защото ще бъдат възнаградени! И напротив, тежко на тези, които очакват спасение от това, което в безбожието си наричат „случайност“ или „късметг! Случайността или късметът, ако си служим с техния език, могат наистина да им съдействуват в някой миг, но само за да им дадат по-късно с още по-голяма безмилостност да почувствуват цялата празнота на тези думи. Тези, които са докарали нещастника до подобен акт на отчаяние, изпитват ли последствията от него? – О, тежко им! Защото те ще отговарят за това като за убийство! 839. Човек, който се е борил с бедността и се е оставил да умре от отчаяние, може ли да се смята за самоубиец? – Това е самоубийство, но тези, които са причина за него или пък са могли да му попречат, са по-виновни, а него го чака снизхождение. Но все пак не мислете, че ще му бъде простено напълно, ако не му е стигнала твърдост и настойчивост и ако не е използувал целия си ум, за да се измъкне от блатото. Тежко му, ако отчаянието му е породено от прекомерна гордост; искам да кажа, ако принадлежи към тези, у които горделивостта парализира силите на ума и които биха се срамували да живеят от труда на своите ръце; и които предпочитат да умрат от глад, отколкото да изгубят онова, което те наричат свое „обществено положениег! Няма ли стотици пъти повече величие и достойнство в това да се бориш с превратностите на съдбата, да пренебрегваш критиката на празния и егоистичен свят, който се отнася с добра воля само към такива, които имат всичко, и ви обръща гръб веднага, щом имате нужда от него? Да пожертвуваш живота си заради уважението на света е глупаво, защото светът не придава на това никакво значение. 840. Самоубийството, имащо за цел да избегне срама, предизвикан от лоша постъпка, толкова ли е осъдително, колкото предизвиканото от отчаяние? – Самоубийството не поправя грешките; напротив, вместо една, те стават две. Ако сме имали смелост да направим зло, трябва да имаме смелост и да понесем последствията от него. Бог съди и имайки предвид причината, Той може понякога да намали строгостта на наказанието. 841. Какво да мислим за човек, който слага край на живота си с надеждата, че така по-рано ще стигне до по-добър живот? – Друго безумие! Нека да прави добро – и ще има повече сигурност да стигне до него, а със самоубийството той само забавя влизането си в по-добър живот; в резултат той после сам ще помоли за възможност да се върне на земята, за да довърши живота, който е прекъснал, ръководен от лъжлива мисъл. Грешката, от каквото и естество да е, никога няма да отвори светилището, където се намират избраните. 842. Нима понякога не е похвално да жертваш живота си, ако го правиш с цел да спасиш чужд живот или да бъдеш полезен на ближните? – Това може да бъде прекрасно само в зависимост от намерението и да жертвуваш живота си не е самоубийство; но Бог се противопоставя на безполезната саможертва и саможертвата не Му е угодна, ако е помрачена от горделивост. Саможертвата е изпълнена с достойнство само в случай, че е безкористна; и ако този, който я прави, има някаква задна мисъл, това намалява ценността T в Божиите очи. 843. Човек, загиващ като жертва на необуздаността на собствените си страсти, необузданост, която, както той знае, ще ускори края му, но на която той вече няма сили да се противопостави, защото навикът е направил тези страсти истински физически потребности, извършва ли самоубийство? – Това е нравствено самоубийство. Нима не разбирате, че в този случай човек е двойно виновен? У него има недостиг на мъжество, скотство и забрава на Бога. Той повече или по-малко е виновен от онзи, който слага край на живота си от отчаяние? – Той е по-виновен, защото има време да обмисли своето самоубийство; при онзи, който го извършва внезапно, се получава нещо като моментно умствено затъмнение, приличащо на безумие; първият ще бъде наказан много по-строго, защото наказанията са винаги в съответствие със степента на осъзнаване на извършените грешки. 844. Когато човек го очаква неизбежна и ужасна смърт, може ли да се смята за вина, ако той с няколко мига съкрати страданията си и доброволно си отиде? – Винаги има вина, ако не се изчаква срокът, определен от Бог. И винаги ли можете да бъдете сигурни, че този срок наистина е дошъл, и нима не може да получите неочаквана помощ в последния миг? Разбираме, че при обикновени обстоятелства самоубийството заслужава осъждане, но ние сега говорим за случаи, когато смъртта е неизбежна и когато животът се скъсява само с няколко мига? – Това винаги е недостиг на смирение и неподчинение на волята на Създателя. 845. Тези, които не са в състояние да понесат загубата на близки хора и се самоубиват с надеждата да се съединят с тях, постигат ли по този начин целта си? – Резултатът за тях е от съвсем друго естество в сравнение с това, което са очаквали, и вместо да се съединят с обекта на своята привързаност, те се отдалечават от него за още по-дълъг срок, защото Бог не може да поощри акт на малодушие и оскърблението, което Му нанасят с липсата на вяра в Неговото провидение. За този миг безумие те ще заплатят с много по-голяма печал от тази, която са се канели да намалят, и за тях няма да има удовлетворение, на което са се надявали. 846. Какви са в общи линии последствията от самоубийството за духа? – Последствията от самоубийството са твърде разнообразни; няма определени наказания и във всички случаи те се съотнасят с причините, довели до тях; но има едно последствие, което самоубиецът не може да избегне – това е разочарованието; всичко ще стане така, че надеждите му ще бъдат излъгани. Впрочем, всеки има своята участ: тя зависи от обстоятелствата. Някои изкупват вината си незабавно, други – в новия си живот, който ще се окаже по-лош от този, който те са прекъснали. Действително, наблюденията показват, че последствията от самоубийството невинаги са еднакви; но някои от тях са общи за всички случаи на насилствена смърт и са следствия от внезапното прекъсване на живота. Преди всичко това е по-продължителното и трайно запазване на връзката на духа с тялото, защото тази връзка е била в пълната си сила в мига на разкъсването й, докато при естествената смърт тя отслабва постепенно и често се прекратява, преди животът да угасне напълно. Последствие от това състояние на нещата е удължаването на спиритичния смут, след това запазване на илюзията по-дълго време, през което духът смята, че още не е умрял. Продължаващото родство между духа и тялото предизвиква у някои самоубийци своеобразен отзвук на състоянието на тялото върху духа, който неволно усеща в себе си всички мъки и ужаса на процеса на разлагане, преживян от тялото, и това състояние може да продължи толкова време, колкото е трябвало да продължава животът, прекъснат от него. Това следствие не е общо правило, но няма случай, когато самоубиецът да е бил освободен от последствията на липсата на храброст и рано или късно, по един или друг начин, той изкупва грешката си. Някои духове, които са били на земята много нещастни, казаха, че в предишния живот са посегнали на себе си и затова доброволно са се подчинили на нови изпитания, за да се опитат да ги понесат с по-голямо покорство. При някои от тях това е своеобразна привързаност към материята, от която те се стараят да се освободят, за да се възнесат към по-добри светове, които са затворени за тях; при повечето това е съжалението, че са направили толкова безполезно нещо като самоубийството, защото от него те изпитват само разочарование. Религията, моралът, всички философии осъждат самоубийството като действие, противоречащо на закона на природата; всички те ни казват, че по принцип човек няма право доброволно да съкращава живота си; но защо той няма това право? Защо ние не сме свободни да сложим край на нашите страдания? На спиритизма беше съдено да покаже чрез поддалите се на тази съблазън, че това е не само грешка, нарушаваща нравствения закон – съображение, лишено за някои хора от убедителност, – но е и глупава постъпка, защото постъпвайки така, нищо не печелят, а само губят; и не теорията ни учи на това, а фактите, които спиритизмът представя. |
