|
141. АНТИПАТИЧНИ СЪЮЗИ 831. След като симпатизиращите си взаимно духове се стремят към съединяване, как става така, че сред въплътените духове сърдечната привързаност е много често едностранна и че даже и най-искрената любов се приема с равнодушие и дори с отвращение; как, освен това, най-горещата любов на две сърца може да се превърне в антипатия, а понякога и в омраза? – Изглежда не разбираш, че това е наказание, което обаче е само временно. Освен това, много са тези, които мислят, че обичат безумно, защото съдят само повърхностно, а когато са принудени да живеят с тези, които уж обичат, изведнъж откриват, че тяхната любов е само физическо привличане! Не е достатъчно просто да бъдеш влюбен в този, който ти харесва и който притежава, както предполагаш, прекрасни качества; само действително живеейки заедно с този човек, можеш да го оцениш. Колко са наистина тези съюзи, когато отначало хората не си симпатизират, но след като се опознаят добре, в края на краищата започват да се обичат с нежна и продължителна любов, защото тя се базира на уважение! Не трябва да забравяте, че обича духът, а не тялото, и когато материалната илюзия се разсее, духът вижда реалността. Има два вида привързаност, два вида любов: телесна и духовна, и често бъркат едната с другата. Духовната привързаност, когато е чиста и се базира на симпатия, е трайна; телесната привързаност е преходна; ето защо тези, които са предполагали, че се обичат с вечна любов, се мразят, когато илюзията се разсейва. 832. Недостатъчната симпатия между съществата, предназначени да живеят заедно, не е ли също източник на много горчива тъга, която отравя цялото съществуване? – Наистина, доста горчива; но това е едно от онези нещастия, чиято първопричина най-често сте самите вие. Преди всичко неверни са вашите закони и нали ти не мислиш, че Бог те заставя да останеш с този, който не ти харесва. Освен това, в подобни съюзи вие често търсите повече удовлетворяване на собствената ви горделивост и честолюбие, отколкото щастие, което дава взаимната любов. И тогава изпитвате върху себе си последствията от вашите предразсъдъци. 142. СТРАХ ОТ СМЪРТТА 833. Страхът от смъртта за много хора е причина за объркване; от какво е предизвикан този страх, нали те имат пред себе си бъдеще? – Те напразно се страхуват. На младини се стремят да ги убедят, че има ад и рай и е по-вероятно да попаднат в ада, защото им казват, че това, което е в природата, е смъртен грях за душата; и когато пораснат, ако са умни, не могат да се съгласят с това и стават атеисти или материалисти; по такъв начин ги довеждат до вярата, че извън рамките на сегашния живот няма нищо. Що се отнася до тези, които продължават да вярват в това, на което са ги учили в детството, те се страхуват от вечния огън, който трябва да ги гори, без да ги унищожава. Смъртта не предизвиква никакъв страх у справедливия, защото освен вярата, той има увереност в бъдещето; надеждата му позволява да чака по-добър живот, а любовта, чийто закон той следва, му дава убеждението, че в света, в който отива, няма да срещне нито едно същество, от чийто поглед би се страхувал. 834. Няма ли някои хора да сметнат за банални тези съвети как да бъдат щастливи на земята; няма ли да видят в тях това, което се нарича „общи фрази“ и „азбучни истиниг? И няма ли да кажат, че в крайна сметка ключът към щастието е в това да можеш да понасяш своето нещастие? – Обезателно ще се намерят някои, които да кажат това, и те ще са много; но именно с тях нещата стоят така, както с онзи болен, на когото лекарят е предписал диета; тези хора биха искали да се излекуват без лекарства и да преяждат както преди. |
