|
139. ЗАГУБА НА ЛЮБИМИТЕ 826. Нима загубата на тези, които са ни скъпи, не предизвиква у нас тъга, която е напълно закономерна, защото тази загуба е непоправима и не зависи от нашата воля? – Подобна причина засяга както богатия, така и бедния; това е изпитание или изкупление – такъв е общият закон; но утешението в дадения случай се състои в това, че вие можете да общувате с вашите приятели с помощта на средствата, с които разполагате в очакване да имате и други, по-преки и по-достъпни за вашите сетивни органи. 827. Какво да мислим за мнението на хората, които разглеждат контакта със задгробния свят като профанация? – Не може да има профанация, когато има съсредоточеност и извикването става със съответното уважение и спазване на приличието; най-добро доказателство за това е фактът, че обичащите ви духове с удоволствие отговорят на вашия зов; на тях им е много приятно, че ги помните, и те се радват да поговорят с вас; профанация може да има, ако се гледа несериозно на това. Възможността да общуваш с духове е утешение, защото тя ни дава средство да беседваме с нашите роднини и приятели, които са напуснали земята преди нас. С повикването ние ги приближаваме до себе си; те се оказват до нас, чуват ни и ни отговарят; ние като че ли преставаме да бъдем отдалечени един от друг. Те ни помагат със своите съвети, изразяват своята привързаност към нас и удоволствието, което им доставя нашата памет за тях. Ние се радваме да научим, че те са щастливи, от тях самите да чуем подробности за новото им съществуване и да получим увереност, че и ние на свой ред ще се присъединим към тях. 828. Как безутешните преживявания на живеещите влияят върху духовете, които са причина за тях? – Духът е чувствителен към спомените и съжаленията на тези, които е обичал, и техните непрекъснати и неразумни страдания и преживявания във връзка с него го засягат болезнено, защото в тази прекалена болка той вижда недостиг на вяра в бъдещето и на доверие към Бог, а следователно – и пречка за тяхното развитие, а може би и за съединяването им с него. Спиритичното учение със своите явни доказателства, които ни дава за бъдещия живот, за присъствието до нас на онези, които сме обичали, за запазване на тяхната привързаност към нас и на грижата им за нас, с отношенията, които то ни учи да поддържаме с тях – с всичко това то ни дарява най-голямото утешение във връзка с една от най-основателните причини за печал. Благодарение на спиритизма няма нито самота, нито изоставеност; и най-самотният човек винаги има до себе си приятели, с които може да беседва. Ние с нетърпение понасяме жизнените несгоди; те ни изглеждат толкова непоносими, че не разбираме как бихме могли да ги изтърпим; и все пак, ако сме ги понесли мъжествено, ако сме успели да потиснем в себе си роптаенето, ние ще се поздравим за това, когато се окажем извън пределите на нашия земен затвор, както тежко болният, оздравявайки, поздравява себе си за това, че е издържал на мъчителното лечение. 140. РАЗОЧАРОВАНИЯ. НЕБЛАГОДАРНОСТ. РАЗРУШЕНИ ПРИВЪРЗАНОСТИ 829. Разочарованията, които изпитваме поради неблагодарността и крехкостта на дружеските връзки, не са ли за великодушния човек още един източник на огорчение? – Това е така; но ние ви учим да съжалявате неблагодарните хора и неверните приятели: те ще бъдат по-нещастни от вас. Неблагодарността е дъщеря на егоизма, а егоистът среща по-късно по-безчувствени сърца от неговото. Мислете за тези, които са направили добро повече от вас, които заслужават повече от вас, но на които им се отплащат с най-черна неблагодарност. Помнете, че самият Христос приживе е бил осмян и поруган, че с него са <%-2>постъпили като с лъжец и самозванец и не се учудвайте, че нещо подобно става и с вас. Нека доброто, направено от вас, ви бъде в този свят награда и не обръщайте внимание какво ще кажат за него тези, които са го получили. Неблагодарността е проверка за вашата настойчивост в правенето на добро; всичко това ще ви се признае и тези, които не са ви признавали, ще бъдат наказани за това, и то толкова повече, колкото по-голяма е била неблагодарността им.<%0> 830. Разочарованията поради неблагодарност не са ли предназначени да ожесточат сърцето и да го затворят за всякаква впечатлителност? – Би било грешка да се мисли така; защото, както казваш, сърдечният човек винаги е щастлив от това, че прави добро. Той знае, че дори да не си спомнят за това в тоя живот, то ще се помни в друг живот и неблагодарният ще познае срама и угризенията на съвестта. Мисълта за това не пречи на сърцето да се наранява; и не може ли това да породи мисълта, че човек ще е по-щастлив, ако е по-малко чувствителен? – Ако предпочита щастието на егоиста – да; обаче тъжно е това щастие! Нека да знае, че неблагодарните приятели, които го напускат, не са достойни за неговата дружба и че той е сбъркал по отношение на тях; от този миг той не трябва да съжалява. По-късно ще срещне други, които ще могат по-добре да го разберат. Съжалявайте тези, които постъпват зле с вас, когато вие не сте го заслужили; защото на тях ще им се наложи да се върнат към това, и колко печално ще бъде подобно връщане! Не преживявайте тяхната грубост и жестокост – за вас това е начин да бъдете по-високо от тях. |
