|
КНИГА ЧЕТВЪРТА НАДЕЖДИ И УТЕШЕНИЯ ГЛАВА ПЪРВА ЗЕМНИ МЪКИ И НАСЛАДИ Относителност на щастието и нещастието – Загуба на любимите – Разочарования. Неблагодарност. Разрушени привързаности – Антипатични съюзи – Страх от смъртта – Отвращение към живота. Самоубийство 138. ОТНОСИТЕЛНОСТ НА ЩАСТИЕТО И НЕЩАСТИЕТО 816. Може ли човек да притежава на Земята пълно щастие? – Не, защото животът му е даден като изпитание или като изкупление; но от него зависи да смекчи своите нещастия и да бъде толкова щастлив, колкото това е възможно на Земята. 817. Щастието на Земята се намира в зависимост от положението, което успееш да заемеш тук; и все пак това, което би било достатъчно, за да направи някого щастлив, предизвиква нещастието на друг. Има ли мярка за щастието, обща за всички хора? – За материалния живот това е притежаването на всичко необходимо; за духовния – това е чистата съвест и вярата в бъдещето. 818. Има нещастия, които не зависят от начина на действие и които сполетяват и най-справедливия човек; няма ли средство да се предпазим от тях? – Тогава той трябва да се примири и да ги изтърпи безропотно, ако иска да напредне; но в съвестта си човек винаги намира утешение, което му дава надежда за по-добро бъдеще, ако направи всичко за постигането му. 819. Защо Бог дарява с подаръците на съдбата (с богатство например) онези, които, съдейки по всичко, не заслужават това? – Това са подаръци и милост само в очите на онези, които не виждат нищо друго, освен сегашния миг; но трябва да знаеш, че богатството често е по-опасно изпитание от бедността. 820. Създавайки нови потребности, цивилизацията не става ли източник на нови огорчения? – Нещастията на този свят са в пряка връзка с измислените потребности, които вие сте си създали. Който има умерени желания и може без завист да гледа онова, което се намира извън пределите на неговите възможности, се предпазва от множество разочарования и грешки в този живот. Най-богат е този, който има най-малко потребности. 821. Чрез разликата в естествените заложби Бог явно ни посочва нашето призвание в този свят. Не идват ли много от нещастията от факта, че ние не следваме това призвание? – Правилно, и често именно родителите от горделивост или от скъперничество отклоняват децата си от пътя, набелязан от природата, и така разрушават щастието им; те ще отговарят за това. Значи вие намирате за справедливо синът на човек, който стои високо в обществото, да прави примерно ботуши, ако има заложби за този занаят? – Не трябва нито да изпадате в глупост, нито да преувеличавате: цивилизацията си има своите нужди. Защо синът на високопоставен човек да прави, както казваш ти, ботуши, ако може да прави и нещо друго? Той винаги може да бъде полезен според способностите си, ако те не се използуват за причиняване на вреда. Така например, вместо да бъде лош адвокат, той би могъл да бъде много добър инженер и т.н. 822. Има хора, които са напълно бедни дори тогава, когато около тях цари изобилие; какво решение трябва да вземат? Трябва ли да позволят да умрат от глад? – Никога не трябва да допускат тази мисъл; винаги може да се намери начин да се изхранят, стига горделивостта да не застане между нуждата и труда. Често казват: „Няма срамна работа. Не занаятът опорочава.“ Но казват това за другите, а не за себе си. 823. Защо страдащите класи в обществото са по-многобройни от щастливите? – В действителност нито един от тях не е напълно щастлив и това, което смятат за щастие, най-често крие в себе си големи страдания; страданието е навсякъде. Все пак, за да отговоря на твоята мисъл, ще кажа, че класите, които ти наричаш „страдащи“, са по-многобройни, защото вашата планета е място за изкупление. Когато човек я превърне в място, където царува доброто и живеят добри духове, тогава на нея няма да има вече нещастие и тя ще стане за човека земен рай. 824. Защо в света влиянието на злите често надделява над влиянието на добрите? – Това става поради слабостта на добрите; злите интригантствуват и нападат, а добрите са нерешителни; но щом добрите пожелаят, те ще надделеят. 825. Ако човек често е ковач на своите материални страдания, отнася ли се същото и за душевните? – Отнася се дори в по-голяма степен, защото материалните страдания понякога не зависят от волята; но наранената гордост, уязвеното честолюбие, тревожното скъперничество, завистта, ревността, с една дума – всички страсти, са оръдия за изтезание на душата. |
