|
136. ЧЕРТИ НА ХАРАКТЕРА НА ДОБРИЯ ЧОВЕК 814. По какви признаци могат да се познаят в човека чертите на действителния прогрес, които трябва да издигнат духа му в духовната йерархия? – Духът доказва своето издигане, когато всички действия на телесния му живот са осъществяване на Божия закон и когато с разбирането си той предусеща духовния живот. Истинският човек на доброто е този, който претворява закона за справедливостта, любовта и милосърдието в най-голямата му чистота. Ако пита съвестта си за извършените деяния, той ще попита себе си и за това, дали не е нарушил този закон; дали не е извършил зло; дали е направил всичкото добро, което е могъл; няма ли някой, който да е бил обиден от него, и накрая – дали е направил за другите всичко онова, което би искал да получи от тях. Човек, изпълнен с чувство на милосърдие и любов към ближния, прави добро заради самото добро, без надежда за отплата и жертвува своя интерес в името на справедливостта. Той е добър, човечен и доброжелателен към всеки, защото във всички хора вижда братя, без оглед на раси и вярвания. Ако Господ го е дарил с власт и богатство, той гледа на тези неща като на поверени му за съхранение, които трябва да използува за добро; той не ги демонстрира, защото знае, че Бог, който му ги е дал, може всеки момент да си ги вземе обратно. Ако общественият ред е поставил хората в зависимост от него, той се отнася към тях с доброта и доброжелателност, защото те са равни с него пред Бога; той използува авторитета си, за да повиши нравствеността им, а не за да ги потиска със своята надменност. Той е снизходителен към чуждите слабости, защото знае, че и той самият има нужда от снизхождение и помни думите на Христос: „Нека този, който е без грях, първи хвърли камък по него!“ Той не е отмъстителен: по примера на Христос той прощава обидите и помни само благодеянията, защото знае, че ще му бъде простено в такава степен, в каквато той е прощавал на другите. И накрая, той уважава в себеподобните всички права, дадени от законите на природата, както би искал те да бъдат уважавани и по отношение на самия него. 137. САМОПОЗНАНИЕ 815. Кое е най-действеното практическо средство да станеш по-добър още в този живот и да имаш сила да се съпротивяваш на привличането на злото? – Един древен мъдрец вече ви е казал кое е това средство: „Познай самия себе си!г Ние разбираме мъдростта на това изречение, но цялата трудност се състои именно в това да познаеш самия себе си; какво е средството за постигането му? – Правете същото, което правех аз, когато живеех на Земята: с приключването на деня аз питах съвестта си; прехвърляйки мислено направеното през деня, питах себе си дали не съм оставил някой свой дълг неизпълнен; дали не съм обидил някого. По този начин аз опознах себе си и разбрах какво трябва да поправя. Този, който всяка вечер си припомня всички извършени през деня дела и се пита какво добро и какво зло е направил, молейки Бога и своя ангел-пазител да го просветли, получава повече сили за самоусъвършенствуване; защото, повярвай ми, Господ ще го подкрепи. Така че задавайте си въпроси, питайте себе си; какво сте направили и каква цел при това сте преследвали; не сте ли направили нещо такова, което у друг бихте осъдили; не сте ли извършили такава постъпка, за която не бихте посмели да си признаете. Попитайте себе си и следното: „Ако на Бог беше угодно да ме повика в този миг, трябва ли, връщайки се в света на духовете, където няма нищо скрито, да се страхувам от някого?“ Вижте какво неугодно за Бог сте направили, след това неугодно за ближния и накрая – за вас самите. Отговорите ще бъдат отдих за съвестта ви или посочване на злото, което трябва да се поправи. Следователно самопознанието е ключ към индивидуалното усъвършенствуване; но, ще кажете вие, как да съдим за себе си? Нима не ни заблуждава самолюбието, което омаловажава грешките и им намира извинение? Скъперникът се смята просто за пестелив и предвидлив, горделивият предполага, че има силно развито чувство за достойнство. Всичко това е вярно, но все пак имате средство за контрол, което не може да ви подведе. Когато не сте сигурни как да оцените едно или друго свое действие, попитайте себе си как бихте го оценили, ако го направи някой друг; ако порицавате това у другия, то не е по-похвално и при вас, защото Бог няма две мерки за справедливост. Стремете се да разберете също какво мислят за това другите и не пренебрегвайте мнението на вашите врагове, защото те нямат никакъв интерес да разкрасяват истината и Бог често ги поставя до вас като огледало, за да ви предупредят с по-голяма откровеност, отколкото би проявил друг. Така че нека този, който има сериозно желание да стане по-добър, да разпита съвестта си, за да изтръгне от себе си лошите наклонности, както изтръгва бурените в градината си; нека да прави равносметка на нравствения си ден, както търговецът прави сметка на загубите и печалбите за деня и аз ви уверявам, че равносметката за първото ще му даде повече, отколкото равносметката за второто. Ако може да си каже, че денят му е бил добър, той може да спи спокойно и да очаква без страх събуждането в друг живот. Знам, че много от вас ще кажат, че има настояще, а бъдещето е мъгляво и неопределено; но именно тази мисъл ни е поръчано да разрушим във вас, защото искаме да ви дадем такава представа за това бъдеще, че във вашата душа да не остане и най-малко съмнение. Ето защо в началото ви обърнахме внимание на явленията, които могат да въздействуват върху вашите сетивни органи, а след това ви даваме наставления, чието разпространение е мисия, жизнена задача за всеки от нас. С тази именно цел ви продиктувахме тази „Книга на духовете“ Блажений Августин |
