|
134. ЗА СТРАСТИТЕ 805. Тъй като началото на страстите е в самата природа на нещата, лошо ли е то само по себе си? – Не; страстта е само в излишъка, съединен с воля, защото началото на страстите е било дадено на човека за добро и те могат да го водят към велики неща; и само злоупотребата с тях причинява вреда. 806. Как да се определи границата, отвъд която страстите престават да бъдат добри или лоши? – Страстите са подобни на кон, който е полезен, когато е обязден и се подчинява на стопанина си, и опасен, ако подчинява стопанина на себе си. Така че смятайте, че всяка страст става опасна от мига, в който губите властта да я управлявате и в който тя поражда някаква вреда за вас или за другите. 807. Човек винаги ли може да победи лошите си наклонности, ако положи усилия за това? – Да, и понякога дори слаби усилия; но не му достига сила на волята. Колко малко от вас полагат такива усилия! 808. Няма ли страсти, които са толкова живи и непобедими, че волята се оказва безсилна да ги преодолее? – Много хора казват: „Аз искам“, но тяхното искане, тяхната воля е само на устните им; те искат нещо, но при това са много доволни, че това нещо го няма. Когато смятат себе си безсилни да победят страстите си, това означава само, че духът поради несъвършенството си намира в тях удоволствие. Този, който се стреми да ги обуздае, разбира духовността на своята природа; да ги победи за него означава да утвърди възтържествуването на духа над материята. 809. Кое е най-действеното средство да се съкруши господството на телесната природа? – Да се претворява самоотвержеността. 135. ЗА ЕГОИЗМА 810. Кой от пороците може да се разглежда като основен? – Ние вече много пъти казвахме, че това е егоизмът: оттук идва всичкото зло. Изучете всички пороци и ще видите, че егоизмът присъствува в основата на всеки от тях. Вие напразно ще се борите с него и няма да успеете да го изкорените, докато не унищожите злото от корен, докато не унищожите причината. Нека всички ваши усилия се стремят към тази цел, защото язвата на обществото е именно тук. Всеки, който иска още в този живот да се приближи до нравствено съвършенство, трябва да изтръгне от сърцето си всяко егоистично чувство, защото егоизмът е несъвместим със справедливостта, любовта и милосърдието; той неутрализира всички останали достойнства. 811. Тъй като егоизмът се базира на чувството за лична облага, изглежда доста трудно той да бъде изцяло изтръгнат от човешкото сърце; ще бъде ли постигнато това някога? – С просвещаването на хората за духовните неща те ще придават по-малко значение на материалните; освен това трябва да се променят човешките норми и учреждения, които го поддържат и стимулират. Това зависи от възпитанието и културата. 812. Егоизмът не само че не изчезва, но дори се увеличава с цивилизацията, която като че ли го подстрекава и поддържа; как причината би могла да разруши следствието си? – Колкото злото е по-голямо, толкова по-отвратително става то; трябва егоизмът да причини много зло, за да стане ясна необходимостта от изкореняването му. Когато хората се освободят от егоизма, който ги подчинява на себе си, те ще живеят като братя, без да си правят зло и помагайки си с чувство за солидарност; и тогава силният ще бъде опора, а не потисник на слабия и хората ще имат всичко необходимо, защото ще спазват закона на справедливостта. На духовете е поръчано да подготвят това царство на доброто. 813. Какво е средството за разрушаване на егоизма? – От всички човешки недостатъци егоизмът най-трудно се изкоренява, защото той е свързан с влиянието на материята, от което човек, още твърде близък до началото си, не може да се освободи и всичко спомага за укрепване на това влияние: човешките закони, общественото устройство, възпитанието. Егоизмът ще отслабне с преобладаването на нравствения живот над материалния и особено с онова разбиране и нагласа на ума, което спиритизмът ви дава за вашето действително, а не деформирано от алегорични измислици бъдещо състояние. Правилно разбраният спиритизъм, когато се отъждестви с нравите и вярванията, ще преобрази обичаите, традициите и обществените отношения. Егоизмът се опира на важността на нисшето „аз“ у човека; правилно разбраният спиритизъм, повтарям, показва нещата от такава височина, че чувството на личността като че ли се разтваря пред безпределността. Разрушавайки тази важност, или по-точно – позволявайки тя да се види такава, каквато е, – спиритизмът задължително побеждава егоизма. |
