За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
КНИГА НА ДУХОВЕТЕ, част 101

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА

ЗАКОН ЗА СПРАВЕДЛИВОСТТА, ЛЮБОВТА

И МИЛОСЪРДИЕТО

Справедливост и естествени права – Право на собственост. Кражба – Милосърдие и любов към ближния

130. СПРАВЕДЛИВОСТ И ЕСТЕСТВЕНИ ПРАВА

784. Чувството за справедливост в самата природа на нещата ли се намира, или е резултат от придобити идеи?

– То е толкова в природата, че сама по себе си мисълта за несправедливост ни възмущава. Нравственият процес определено развива това чувство, но не го дава: Бог го е поставил в сърцето на човека; ето защо при простите и примитивните хора често ще срещнете по-точни представи за справедливост, отколкото при тези, които знаят много.

785. Ако справедливостта е закон на природата, как става така, че хората я разбират толкова различно и един смята за справедливо това, което за друг изглежда несправедливо?

– Тук често се намесват страстите, които изкривяват това чувство, както и повечето от останалите естествени чувства, и ви карат да виждате нещата от лъжлива гледна точка.

786. Как може да се определи справедливостта?

– Справедливостта се състои в уважаване правата на всеки.

Какво установява тези права?

– Те са установени от две неща: от човешкия закон и от природния закон. Тъй като хората създават законите си в съответствие с нравите и характера си, тези закони са установили права, които се променят в зависимост от прогреса на знанията. Погледнете дали вашите днешни закони, макар и далеч не съвършени, осветяват същите права, както в средновековието; онези остарели права, които вие днес смятате за чудовищни, в онова време са изглеждали справедливи и естествени. Така правото, установено от хората, невинаги съответствува на справедливостта; то регулира обаче само някои от обществените отношения, докато в личния живот има постъпки и действия, оценявани единствено от съда на съвестта.

787. Извън пределите на правото, осветено от човешкия закон, кое е основание за справедливостта, определяна от естествения закон?

– Христос ви е казал: „Желайте на другите онова, което бихте пожелали на себе си.“ Бог е поставил в човешкото сърце правилото за всяка истинска справедливост чрез желанието на всеки да вижда уважение за своите права. Ако е неуверен, какво трябва да направи по отношение на ближния си в някакви житейски обстоятелства, нека човек попита себе си как би му се искало в такива обстоятелства на постъпят с него; Господ не би могъл да му даде по-верен водач от собствената му съвест.

788. Необходимостта да живее в общество води ли след себе си някакви особени задължения за човека?

– Да, и най-важното от тях е уважението към правата на ближните: който уважава тези права, той винаги е справедлив. Във вашия свят, където толкова много хора не претворяват закона за справедливостта, всеки отговаря на другия със същото и това именно създава объркване и смут във вашето общество. Общественият живот дава права и налага взаимни задължения.

789. Тъй като човек може да си прави илюзии относно това докъде се разпростират правата му, може ли да му се покаже тяхната граница?

– Това е границата на правата, която той признава на ближния по отношение на себе си при същите обстоятелства и на взаимни начала.

Но ако всеки си приписва правата на ближния, какво ще стане с подчиняването на началника? Нима това не е анархия на всички равнища?

– Естествените права са еднакви за всички хора от най-малкия до най-големия. Господ не е създал едни от тях от по-чиста прах, отколкото другите: и всички са равни пред Него. Тези права са вечни; а правата, установени от човека, загиват заедно с неговите институции. В останалото всеки чувствува своята сила или слабост и винаги ще изпитва почитание към този, който е достоен за него със своята добродетел или мъдрост. Много е важно това да се подчертае, за да може онези, които се смятат за „началници“ на другите, да знаят своите задължения, за да могат да заслужат почитта към себе си. Субординацията няма да бъде накърнена, когато властта бъде предадена на мъдростта.

790. Какъв е бил характерът на човека, претворяващ справедливостта в цялата T чистота?

– Истински справедлив по примера на Христос: защото той би претворявал и любов към ближния, и милосърдие, без които няма истинска справедливост.


  

КНИГА НА ДУХОВЕТЕ, част 101

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121

Направи своя избор
Напред