|
776. Може ли човек със своята воля и действия да направи така, че събитията, които трябва да станат, да не станат, и обратното? – Може, ако това привидно отклонение влиза в живота, който той преди това си е избрал. Освен това може, за да твори добро, както и трябва да бъде, и тъй като това е единственият смисъл на живота, той може да пречи на злото, особено на онова, което би могло да съдействува за още по-голямо зло. 777. Човек, който убива, знае ли при избора на това съществуване, че ще стане убиец? – Не, той знае само, че щом избира живот в борба, за него съществува вероятност да убие някого от себеподобните, но не знае ще го направи ли, защото почти винаги размишлява преди извършване на престъплението; а този, който размишлява за постъпката си, винаги може да я извърши или да не я извърши. Ако духът знаеше предварително, че като човек ще трябва да извърши убийство, това би означавало, че той е предопределен за него предварително. Трябва да знаете, че никой не е предопределен да извърши престъпление и че всяко престъпление, както и всяко друго действие, винаги е израз на волята и на свободата на тази воля. Вие обаче винаги бъркате две твърде различни неща: материалните събития от живота и деянията от нравствения живот. Ако някога има неизбежност, тя е в материалните събития, причината за които е извън вас и които не зависят от вашата воля. Що се отнася до деянията от нравствено естество, те идват от самия човек, който винаги има свободата на избора; следователно за неговите постъпки никога няма неизбежност. 778. Има хора, при които нищо не се получава и които сякаш са преследвани от зла участ във всички начинания; това може ли да се нарече неизбежност? – Това действително е неизбежност, ако искаш така да го наречеш; но тя е свързана с избора на вида съществуване, защото тези лица са пожелали като изпитание живот, пълен с изпитания, за да упражнят своето търпение и смирение. Но не мисли, че тази неизбежност е абсолютна; тя често е резултат от това, че хората са тръгнали по погрешен път, и въобще не е свързана с ума и наклонностите им. Който иска да премине река с плуване, а не умее да плува, има много шансове да потъне; по същия начин стоят нещата и с повечето събития от живота. Ако човек се заема само с това, което отговаря на възможностите и уменията му, той почти винаги постига успех; погубват го собственото му самолюбие и суетност, които го карат да се отклони от пътя си и да задоволи определени страсти. Той не успява и в това е грешката му; но вместо да поеме вината върху себе си, той предпочита да обвинява своята съдба. Така един човек би бил прекрасен работник и честно би изкарвал прехраната си, но той предпочита да стане лош поет и да умре от глад. Място би имало за всички, ако всеки умееше да заеме именно своето място. 779. Към някои хора съдбата е враждебна, но към други тя е благосклонна и те успяват във всичко; от какво е предизвикано това? – То става често, защото те умеят добре да се справят с всяко нещо; но може да бъде и своеобразно изпитание; успехът ги опиянява, те се доверяват на съдбата си и по-късно много често плащат за тези успехи с жестоки несгоди, които при известна доза предпазливост са могли своевременно да избегнат. 780. Как да обясним успеха, който съпътствува някого при обстоятелства, в които нито волята, нито умът играят някаква роля: при игра например? – Някои духове предварително са си избрали определен вид удоволствие; успехът, който ги съпътствува, е само изкушение. Този, който печели като човек, губи като дух: всичко това е изпитание за неговата горделивост и скъперничество. 781. Да не би и самата съдба, която изглежда се разпорежда с материалната ни участ, да е следствие от свободата на нашата воля? – Ти сам си избрал изпитанието: колкото по-голямо е то, колкото по-добре го издържиш, толкова повече ще се извисиш. Тези, които прекарват живота си в изобилие и човешко щастие, са страхливи духове, застинали в своето развитие. Броят на нещастните в този свят значително превишава броя на щастливите, защото по-голямата част от духовете търсят изпитания, които биха били за тях плодотворни. Те много добре виждат безсмислието на вашите почести и наслади. Впрочем, животът действително е най-щастлив в постоянно движение, в постоянно напрежение, а не просто при липса на болка. |
