|
126. СВОБОДА НА СЪВЕСТТА 754. Какъв е резултатът от сковаването на свободата на съвестта? – Да се принуждават хората да действуват в противоречие с това, което мислят, означава да се превръщат те в лицемери. Свободата на съвестта е един от признаците на истинската цивилизация и прогрес. 755. Всяка вяра ли заслужава уважение, дори когато е известно, че е лъжлива? – Всяка вяра заслужава уважение, ако е искрена и подтиква човека да прави добро. Вярата, която заслужава порицание, е тази, която води към зло. 756. Допустимо ли е да се порочи вярата на този, който не мисли като нас? – Това значи да нямаш милосърдие и да посягаш на свободата на мисълта. 757. Означава ли посегателство върху свободата на съвестта, ако поставяш спънки на вярвания, които със своя характер могат да разбунят обществото? – Могат да се пресекат действията, но дълбоката съкровена вяра е недостъпна за външни посегателства. 758. Трябва ли от уважение към свободата на съвестта да се позволи разпространяването на вредни учения или може, без да се нарушава тази свобода, да се стремим да върнем към истината тези, които са били отклонени от нея с лъжливи принципи? – Определено може и дори трябва; но по примера на Христос учете с мекота и убеждение, а не със сила, в противен случай това ще бъде по-лошо от вярата на този, когото искате да убедите. Ако има нещо, което може да бъде налагано, това е доброто и братството между хората; но ние не смятаме, че насилието е средство за тяхното постигане; убедеността не се налага. 759. Тъй като всички учения претендират да бъдат единствен израз на истината, по какви признаци може да се познае онова от тях, което действително има право да се смята за такова? – Това ще бъде учението, което формира най-много хора на доброто и най-малко лицемери, т.е. претворява закона за любовта и милосърдието в най-голямата му чистота и в най-широкото му приложение. По този признак ще разберете дали някое учение е добро, защото всяко учение, което би довело до утвърждаване на разединяването и установяването на разграничение между децата Божии, може да бъде само лъжливо и вредно. 127. СВОБОДА НА ВОЛЯТА 760. Свободен ли е човек в своите действия? – Тъй като той има свобода на мисълта, има и свобода на действието. На началния етап от живота на човека свободата практически е равна на нула; тя се развива и променя своята насоченост заедно със способностите на човека. Тъй като у детето мислите се намират във връзка с потребностите на неговата възраст, то насочва свободата на волята си към неща, които са му необходими. 761. Инстинктивното предразположение към извършване на едни или други действия, привнесено от духа при раждането на човека, не е ли пречка за реализиране свободата на волята? – Инстинктивното предразположение на човека към някакви действия е предразположение на неговия дух, което той е имал преди това въплъщение; в зависимост от степента му на развитие, това предразположение може да го подтикне към извършване на осъдителни действия и в това той ще бъде подпомаган от духове с подобни настроения; но все пак не съществува непреодолимо въвличане в злото, когато има воля за съпротива. Спомнете си, че да искаш – значи да можеш. 762. Физическият строеж на човека оказва ли някакво влияние върху постъпките му в живота? И ако да, това не накърнява ли свободата на волята? – Разбира се, духът изпитва влиянието на материята, която може да пречи на изявите му; ето защо в световете, където телата са по-малко материални, отколкото на Земята, неговите способности се проявяват с по-голяма свобода, но оръжието не дава самата способност. Тук впрочем трябва да се различават нравствените способности от умствените; и ако човек има потребност да убива, то безспорно е, че тя е притежание на духа, а не на органите му. Този, който унищожава в себе си мисълта, за да се занимава само с материята, се приравнява сам с животните и дори по-лошо, защото той не мисли вече как да се предпази от злото и в това е неговата вина, защото постъпва така по силата на собствената си воля. 763. Нарушаването на способностите не лишава ли човека от свобода на волята? – Този, чийто ум по някаква причина е объркан, вече не е стопанин на мисълта си и от този миг не притежава свобода. Това нарушение често е наказание за духа, който в предишния си живот е могъл да бъде суетен и надут и поради това е могъл да даде лошо приложение на способностите си. Затова сега може да се е родил в тялото на идиот, както деспотът може да се окаже в тялото на роб, а скъперникът – да одушеви обвивката на просяк; при това духът страда от такава принуда, която той напълно осъзнава; ето в това се състои действието на материята. 764. Нарушаването на умствените способности, предизвикано от пиянство, извинява ли осъдителните деяния? – Не, защото пияницата доброволно се лишава от разум, за да задоволи скотските си страсти: вместо една вина, той има две. |
