|
ГЛАВА ДЕСЕТА ЗАКОН ЗА СВОБОДАТА Естествена свобода – Робство – Свобода на мисленето – Свобода на съвестта – Свобода на волята – Съдба, участ, неизбежност – Знание за бъдещето 123. ЕСТЕСТВЕНА СВОБОДА 747. Има ли някъде по света места, където човек би могъл да си помисли, че има пълна свобода? – Не, защото вие всички се нуждаете един от друг – и малките, и големите. 748. Какво би било състоянието, в което човек би могъл да се ползува от пълна свобода? – Състоянието на отшелник в пустинята. Ако двама души се окажат заедно, те трябва да уважават взаимно правата си и следователно нямат вече пълна свобода. 749. Задължението да уважава правото на другия отнема ли на човека правото да принадлежи на самия себе си? – Ни най-малко, защото това е право, дадено му от самата природа. 124. РОБСТВО 750. Има ли хора, които от самата природа, така да се каже, са предназначени да бъдат собственост на други хора? – Всяко пълно подчинение от един човек на друг е против Божия закон. Робството е злоупотреба със сила; то ще изчезне с настъпването на прогреса, както малко по малко изчезват всички злоупотреби. 751. Естественото неравенство на наклонностите не поставя ли някои човешки раси в зависимост от по-разумните раси? – Да, за да ги извиси, а не за да ги оскоти още повече. Хората твърде дълго са разглеждали някои човешки раси просто като работни животни, които имат ръце, и са повярвали, че имат правото да ги продават като добитък. Те предполагат, че самите са с по-чиста кръв; глупци, които не виждат нищо, освен материя! Не кръвта може да бъде повече или по-малко чиста, а само духът! 125. СВОБОДА НА МИСЛЕНЕТО 752. Има ли у човека нещо неподвластно на каквато и да е принуда и в какво той се ползува от пълна свобода? – В мисълта си човек се ползува с неограничена свобода, защото тя не познава прегради. Може да се спре изразяването T, но тя не може да бъде унищожена. 753. Отговаря ли човек за мисълта си? – Той отговаря за нея пред Бог; тъй като само Бог може да я знае, Той в справедливостта си я осъжда или прощава. |
