|
121. РАВЕНСТВО НА ПРАВАТА НА МЪЖЕ И ЖЕНИ 740. Мъжът и жената равни ли са пред Бога и еднакви ли са техните права? – Нима Бог не е дал и на двамата разбиране за добро и зло и способността за развитие? 741. Защо жената е физически по-слаба от мъжа? – Това е свързано с нейното предназначение. Мъжът върши тежка работа като по-силен; жената – по-малко тежка, и двамата си помагат да понесат изпитанията на този живот, изпълнени с горчивина. 742. Но физическата слабост не поставя ли по естествен начин жената в зависимост от мъжа? – Бог е дал на някои сила, за да защитават слабия, а не за да го потискат. 743. Задълженията, за които жената е предназначена от природата, толкова ли са важни, колкото задълженията на мъжа? – Да, дори са по-важни; защото именно тя му дава първите представи за живота. 744. Тъй като хората са равни пред Божия закон, трябва ли те да бъдат равни и пред човешкия? – Това е първото правило на справедливостта: „Не правете на другите това, което не бихте искали за самите себе си.г Излиза, че всяко законодателство, за да бъде напълно справедливо, трябва да освети равенство на правата на мъжа и жената. – На правата – да; на задълженията – не; трябва всеки да се занимава със своята работа; нека мъжът да се занимава с външната страна, а жената – с вътрешната, всеки според наклонностите си. Човешкият закон, за да бъде справедлив, трябва да освети равенството на правата на мъжа и жената; всяка привилегия, давана на единия, е против справедливостта. Освобождаването на жената върви с прогреса на цивилизацията; нейното поробване върви ръка за ръка с варварството. Половете съществуват само по силата на физическата организация; тъй като духовете могат да приемат единия или другия пол, между тях няма никаква разлика в това отношение и следователно те трябва да се ползуват с еднакви права. 122. РАВЕНСТВО ПРЕД ГРОБА 745. Откъде идва желанието да увековечим паметта за себе си чрез надгробни съоръжения? – Последното деяние на горделивостта. Но разкошът на надгробните паметници не е ли по-често дело на роднините, които искат да почетат паметта на покойния, а не на самия покойник? – Горделивост на роднините, които искат да прославят самите себе си. О, да! Такива демонстрации далеч невинаги се правят заради самия починал: най-често това става от самолюбие и за да се демонстрира богатство. Мислиш ли, че споменът за близкия в сърцето на бедняка е по-кратък само защото той може да сложи на гроба само цвете? Мислиш ли, че мраморът спасява от забрава онзи, който е бил безполезен приживе? 746. Напълно ли порицавате пищното погребение? – Не, когато то изразява почит към паметта на добър човек, то е справедливо и служи като добър пример. |
