|
119. НЕРАВЕНСТВО ПО БОГАТСТВО 731. Неравенството по богатство няма ли своите основания в неравенството на способностите? – И да, и не; а хитростта и кражбата, какво ще кажеш за тях? Наследеното богатство все пак не е плод на лоши страсти. – Какво знаеш за това? Качи се при извора и тогава ще видиш дали е чист. Сигурен ли си, че по своята същност то не е плод на грабеж и несправедливост? Но дори да не говорим за произхода, който може да се окаже лош, мислиш ли, че жаждата да притежаваш имущество, дори то да е спечелено по най-добрия начин, и тайните желания, които човек изпитва, за да влезе във владение на това имущество колкото се може по-рано, са похвални чувства? А Бог съди именно за това и аз те уверявам, че Неговият съд е по-строг от човешкия. 732. Ако някое състояние е спечелено по нечестен начин, тези, които го наследяват по-късно, отговорни ли са? – Те, вероятно, не са отговорни за злото, извършено от други, още повече че могат и да не знаят за него; но знай, че много често състоянието се дава на човека само за да му се предостави възможност да поправи несправедливост. Ако той разбира това, добре! Ако той го прави от името на извършилия несправедливостта, това ще се зачете и на двамата, защото много често наследникът бива подтикван да направи това от самия бивш собственик. 733. Човек може, без да нарушава закона, да се разпорежда с имуществото си повече или по-малко справедливо. Отговорен ли е той след смъртта си за начина, по който се е разпоредил с него? – Във всяко действие се съдържат неговите плодове; плодовете на добрите действия са сладки; а на всички останали – винаги горчиви, винаги, разберете това. 734. Пълно равенство по богатство възможно ли е и съществувало ли е някога? – Не, то е невъзможно. Разликата в способностите и характерите пречи за това. Има обаче хора, които смятат, че в това е спасението от всички обществени злини; какво мислите за това? – Това са или догматици, или завистливи честолюбци; те не разбират, че бленуваното от тях равенство би се нарушило веднага по силата на нещата. Воювайте с егоизма, именно той е вашата обществена язва, и не гонете химери. 735. След като равенството по богатство е невъзможно, така ли стоят нещата и с благосъстоянието? – Не, благосъстоянието е относително и всеки би могъл да се възползува от него, ако хората наистина се разбираха взаимноё защото истинското благосъстояние се състои в това да използуваш времето си по свое усмотрение, а не в това да се занимаваш с неща, към които нямаш вкус; и тъй като всеки има различни наклонности, нито една полезна дейност не би останала неизпълнена. Равновесие има във всичко и само човекът иска да го наруши. 736. Има хора, изпадащи в бедност и мизерия по своя вина; може ли обществото да не отговаря за това? – Не, не може; ние вече говорихме за това; то често е първопричината за подобни грешки; и нима то не е длъжно да контролира нравственото възпитание на своите членове? Именно лошото възпитание често извращава съжденията, вместо да потиска порочните наклонности. 120. ИЗПИТАНИЕ ЧРЕЗ БОГАТСТВО И БЕДНОСТ 737. Защо Бог е дал на едни богатство и власт, а на други – мизерия? – За да изпита всекиго различно. Впрочем, на вас ви е известно, че самите духове са си избрали такива изпитания, а понякога те се дават и по силата на самия ред на нещата. 738. Кое от двете изпитания е по-страшно за човека: изпитанието чрез нещастие и нищета или изпитанието чрез състояние и успех? – Те са еднакво страшни за него. Нищетата предизвиква роптаене срещу Провидението, богатството подстрекава за всевъзможни излишества. 739. След като за богатия има повече съблазни, няма ли той и повече средства да прави добро? – Именно това той невинаги прави; става егоистичен, надменен и ненаситен; потребностите му се увеличават заедно с богатството и той си мисли, че все нещо не му достига. |
