|
112. ИЗРОДЕНИ НАРОДИ 709. Историята ни показва много народи, които след преживени сътресения са се върнали отново към варварството; в какво се състои прогресът в този случай? – Когато има опасност къщата ти да рухне, ти я събаряш, за да построиш по-здрава и по-удобна; но докато тя не е построена, не е възстановена, в жилището ти цари безредие, бъркотия. Разбери и още нещо: бил си беден и си живял в барака; но ставаш богат и я напускаш, за да живееш в дворец. И тогава някой бедняк, какъвто си бил ти по-рано, заема мястото ти в бараката и е много доволен, защото по-рано не е имал и това. Знай, че духовете, въплътени сега в този изроден народ, не са същите, които са го съставяли по време на разцвета му; тези, които са живели в него по-рано и са били напреднали, са се оттеглили в по-съвършени обители и са продължили да прогресират, докато всички останали, по-малко напреднали, са заели тяхното място, което също на свой ред ще напуснат. 710. Има ли раси, които по природа са враждебни на прогреса? – Има, но те ежедневно се унищожават физически. И каква е бъдещата участ на душите, одухотворяващи такива раси? – Те като всички други ще постигнат съвършенство, преминавайки през други съществувания; Бог никого не ощетява. Значи, най-цивилизованите хора са могли да бъдат по-рано диваци и човекоядци? – Ти самият си бил всичко това и то не един път, преди да станеш личността, която си сега. 711. Народите са колективни индивидуалности, които като индивидите преминават през детството, зрялата възраст и старостта; тази истина, потвърдена от историята, не навежда ли на мисълта, че и най-напредналите в днешно време народи ще имат своя упадък и край като античните народи? – Народите, които живеят само с живота на тялото, тези, чието величие се базира само на груба сила и численост, се раждат, растат и умират, както и силата на отделния човек; тези, чиито егоистични закони не се връзват с прогреса на знанията и с милосърдието, умират, защото светлината прогонва тъмнината, а милосърдието убива егоизма; но и при народите, както при отделните хора, има живот на душата; и онези, чиито закони хармонират с вечния закон на Създателя, ще живеят и ще бъдат светилник за другите народи. 712. Прогресът ще обедини ли някога всички народи на земята в единна нация? – Не, не в единна нация, това е невъзможно, защото климатичните различия пораждат разлики в нравите и потребностите на националностите; затова винаги ще им трябват закони, приспособени към тези нрави и потребности; но милосърдието не познава меридианите и не прави разлика между хората с различен цвят на кожата. Когато Божият закон стане навсякъде основа на човешкия закон, народите на дело ще осъществяват милосърдие един към друг, както и хората помежду си; тогава ще живеят щастливо и в мир, защото никой няма да се стреми да ощети съседа си или да живее за негова сметка. Човечеството прогресира в отделните хора, които постепенно стават по-добри и по-просветени; тогава, когато тези хора станат повече, те ще вземат връх над другите и ще ги поведат след себе си. От време на време сред тях се появяват хора, надарени с гений, които дават порива, а също така хора, имащи авторитет и власт – оръдия Божии, които карат човечеството за няколко години да измине многовековен път. Прогресът на народите позволява да се разбере и справедливостта на превъплъщението. Добрите хора правят похвални усилия за нравственото и интелектуалното усъвършенствуване на нацията; преобразената нация ще бъде по-щастлива в този свят и в другия, това е така; но по време на бавното й движение през вековете хиляди индивиди умират всеки ден; каква е съдбата на всички онези, които падат по пътя? Тяхната относителна неразвитост лишава ли ги от щастието, приготвено за тези, които ще стигнат последни? Или самото им щастие е относително? Божествената справедливост не би могла да освети подобна несправедливост. В множеството съществувания правото на щастие е еднакво за всички, защото никой не остава встрани от прогреса; тези, които са живели във варварските времена, могат да се върнат отново в епохата на цивилизацията както в същия народ, така и в друг, откъдето следва, че възходящото движение засяга всички. Системата за единичност на съществуването представя тук още една трудност. Според тази система душата се създава в мига на раждането; значи, ако един човек е по-развит от друг, то е защото Бог е създал за него по-развита душа. Но защо е тази милост? Каква е заслугата на този, който не е живял повече от другия, а понякога и по-малко, та да бъде надарен с душа с по-висока организация? Но главната трудност не е тази. Една нация за хиляда години преминава от варварство към цивилизация. Ако хората живееха по хиляда години, можеше да се приеме, че за такъв интервал са имали време да прогресират; но те умират ежедневно на различна възраст; те непрекъснато се обновяват, така че всеки ден с появата на едни изчезват други. И към края на хилядолетието от най-старите обитатели не остава и следа; нацията от варварска, каквато е била, е станала цивилизована; но кой в нея е прогресирал? Индивидите ли, които са били някога варварски? Но те са мъртви. Тези, които са дошли след тях ли? Но щом душата им се създава в мига на раждането, тези души не са съществували във варварското време и тогава трябва да се допусне, че усилията, полагани за цивилизоването на един народ, имат сила не да подобряват несъвършените души, а само да подтикват Бог да създава по-съвършени. Да сравним тази теория на прогреса с теорията, дадена от духовете. Душите, дошли в цивилизованите времена, са имали своето детство като всички други, но те вече са живели преди и идват, привлечени от средата, която им е симпатична и която се намира във взаимна връзка със сегашното им състояние; по такъв начин делата, извършени за приобщаването на някой народ към цивилизацията, имат за свое следствие не сътворяването в бъдеще на по-съвършени души, а привличането на онези, които са прогресирали, независимо дали са живели в същия народ във времето на варварство или са дошли тук отнякъде другаде. В това е ключът към загадката на целия човешки прогрес; когато всички народи достигнат еднакво ниво на развитие на чувството за добро, Земята ще стане място за среща само на добри духове, които ще живеят заедно в братски съюз, а злите, които тук ще са неуместни и поради това – отхвърляни, ще си търсят подходяща среда в нисшите светове, докато не станат достойни да дойдат в нашия преобразен свят. Вулгарната теория има и това следствие, че работата за общественото добруване носи полза само на сегашните и бъдещите поколения; тя се оказва напълно безплодна за миналите поколения, чиято грешка е, че са дошли твърде рано и са станали това, което са могли, обременени от варварските си деяния. А според учението на духовете следващите постижения са еднакво полезни и за тези поколения, които се раждат отново в по-добри условия и могат по такъв начин да се усъвършенствуват в огнището на културата. |
