За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
КНИГА НА ДУХОВЕТЕ, част 90

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

112. ИЗРОДЕНИ НАРОДИ

709. Историята ни показва много народи, които след преживени сътресения са се върнали отново към варварството; в какво се състои прогресът в този случай?

– Когато има опасност къщата ти да рухне, ти я събаряш, за да построиш по-здрава и по-удобна; но докато тя не е построена, не е възстановена, в жилището ти цари безредие, бъркотия.

Разбери и още нещо: бил си беден и си живял в барака; но ставаш богат и я напускаш, за да живееш в дворец. И тогава някой бедняк, какъвто си бил ти по-рано, заема мястото ти в бараката и е много доволен, защото по-рано не е имал и това. Знай, че духовете, въплътени сега в този изроден народ, не са същите, които са го съставяли по време на разцвета му; тези, които са живели в него по-рано и са били напреднали, са се оттеглили в по-съвършени обители и са продължили да прогресират, докато всички останали, по-малко напреднали, са заели тяхното място, което също на свой ред ще напуснат.

710. Има ли раси, които по природа са враждебни на прогреса?

– Има, но те ежедневно се унищожават физически.

И каква е бъдещата участ на душите, одухотворяващи такива раси?

– Те като всички други ще постигнат съвършенство, преминавайки през други съществувания; Бог никого не ощетява.

Значи, най-цивилизованите хора са могли да бъдат по-рано диваци и човекоядци?

– Ти самият си бил всичко това и то не един път, преди да станеш личността, която си сега.

711. Народите са колективни индивидуалности, които като индивидите преминават през детството, зрялата възраст и старостта; тази истина, потвърдена от историята, не навежда ли на мисълта, че и най-напредналите в днешно време народи ще имат своя упадък и край като античните народи?

– Народите, които живеят само с живота на тялото, тези, чието величие се базира само на груба сила и численост, се раждат, растат и умират, както и силата на отделния човек; тези, чиито егоистични закони не се връзват с прогреса на знанията и с милосърдието, умират, защото светлината прогонва тъмнината, а милосърдието убива егоизма; но и при народите, както при отделните хора, има живот на душата; и онези, чиито закони хармонират с вечния закон на Създателя, ще живеят и ще бъдат светилник за другите народи.

712. Прогресът ще обедини ли някога всички народи на земята в единна нация?

– Не, не в единна нация, това е невъзможно, защото климатичните различия пораждат разлики в нравите и потребностите на националностите; затова винаги ще им трябват закони, приспособени към тези нрави и потребности; но милосърдието не познава меридианите и не прави разлика между хората с различен цвят на кожата. Когато Божият закон стане навсякъде основа на човешкия закон, народите на дело ще осъществяват милосърдие един към друг, както и хората помежду си; тогава ще живеят щастливо и в мир, защото никой няма да се стреми да ощети съседа си или да живее за негова сметка.

Човечеството прогресира в отделните хора, които постепенно стават по-добри и по-просветени; тогава, когато тези хора станат повече, те ще вземат връх над другите и ще ги поведат след себе си. От време на време сред тях се появяват хора, надарени с гений, които дават порива, а също така хора, имащи авторитет и власт – оръдия Божии, които карат човечеството за няколко години да измине многовековен път.

Прогресът на народите позволява да се разбере и справедливостта на превъплъщението. Добрите хора правят похвални усилия за нравственото и интелектуалното усъвършенствуване на нацията; преобразената нация ще бъде по-щастлива в този свят и в другия, това е така; но по време на бавното й движение през вековете хиляди индивиди умират всеки ден; каква е съдбата на всички онези, които падат по пътя? Тяхната относителна неразвитост лишава ли ги от щастието, приготвено за тези, които ще стигнат последни? Или самото им щастие е относително? Божествената справедливост не би могла да освети подобна несправедливост. В множеството съществувания правото на щастие е еднакво за всички, защото никой не остава встрани от прогреса; тези, които са живели във варварските времена, могат да се върнат отново в епохата на цивилизацията както в същия народ, така и в друг, откъдето следва, че възходящото движение засяга всички.

Системата за единичност на съществуването представя тук още една трудност. Според тази система душата се създава в мига на раждането; значи, ако един човек е по-развит от друг, то е защото Бог е създал за него по-развита душа. Но защо е тази милост? Каква е заслугата на този, който не е живял повече от другия, а понякога и по-малко, та да бъде надарен с душа с по-висока организация? Но главната трудност не е тази. Една нация за хиляда години преминава от варварство към цивилизация. Ако хората живееха по хиляда години, можеше да се приеме, че за такъв интервал са имали време да прогресират; но те умират ежедневно на различна възраст; те непрекъснато се обновяват, така че всеки ден с появата на едни изчезват други. И към края на хилядолетието от най-старите обитатели не остава и следа; нацията от варварска, каквато е била, е станала цивилизована; но кой в нея е прогресирал? Индивидите ли, които са били някога варварски? Но те са мъртви. Тези, които са дошли след тях ли? Но щом душата им се създава в мига на раждането, тези души не са съществували във варварското време и тогава трябва да се допусне, че усилията, полагани за цивилизоването на един народ, имат сила не да подобряват несъвършените души, а само да подтикват Бог да създава по-съвършени.

Да сравним тази теория на прогреса с теорията, дадена от духовете. Душите, дошли в цивилизованите времена, са имали своето детство като всички други, но те вече са живели преди и идват, привлечени от средата, която им е симпатична и която се намира във взаимна връзка със сегашното им състояние; по такъв начин делата, извършени за приобщаването на някой народ към цивилизацията, имат за свое следствие не сътворяването в бъдеще на по-съвършени души, а привличането на онези, които са прогресирали, независимо дали са живели в същия народ във времето на варварство или са дошли тук отнякъде другаде. В това е ключът към загадката на целия човешки прогрес; когато всички народи достигнат еднакво ниво на развитие на чувството за добро, Земята ще стане място за среща само на добри духове, които ще живеят заедно в братски съюз, а злите, които тук ще са неуместни и поради това – отхвърляни, ще си търсят подходяща среда в нисшите светове, докато не станат достойни да дойдат в нашия преобразен свят. Вулгарната теория има и това следствие, че работата за общественото добруване носи полза само на сегашните и бъдещите поколения; тя се оказва напълно безплодна за миналите поколения, чиято грешка е, че са дошли твърде рано и са станали това, което са могли, обременени от варварските си деяния. А според учението на духовете следващите постижения са еднакво полезни и за тези поколения, които се раждат отново в по-добри условия и могат по такъв начин да се усъвършенствуват в огнището на културата.


  

КНИГА НА ДУХОВЕТЕ, част 90

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121

Направи своя избор
Напред