|
ГЛАВА ОСМА ЗАКОН ЗА ПРОГРЕСА Движение на прогреса – Изродени народи – Цивилизация – Прогрес на човешкото законодателство – Влияние на спиритизма върху прогреса 111. ДВИЖЕНИЕ НА ПРОГРЕСА 703. Човек от себе си ли черпи сили, подтикващи го към прогрес, или прогресът е само продукт на определено обучение? – Човек се развива естествено; но не всички прогресират едновременно и по еднакъв начин; тогава най-напредналите помагат за прогреса на другите в обществените контакти. 704. Нравственият прогрес винаги ли следва интелектуалния? – Той е негово следствие, но невинаги идва веднага след него. Как интелектуалният прогрес може да доведе до нравствен? – Като дава възможност да се разбере доброто и злото; тогава човек може да избира. Развитието на свободата на волята следва развитието на ума и увеличава отговорността за собствените действия. Как тогава става така, че най-просветените народи често са и най-развратени? – Целта е пълният прогрес, но народите, както и отделните хора се приближават към него постепенно. И докато у тях не се е развило моралното чувство, те дори могат да използуват ума си, за да правят зло. Нравствеността и умът са две сили, които не се уравновесяват нито бързо, нито веднага. 705. Дадено ли е на човека да спре движението на прогреса? – Не, само понякога може да пречи. 706. Прогресът на човечеството винаги ли се извършва постъпателно и бавно? – Има постоянен и бавен прогрес, който се осъществява по силата на нещата; но ако един народ не напредва достатъчно бързо, Господ предизвиква някое физическо или нравствено сътресение, което го преобразява. 707. Порочността на човека е голяма и не изглежда ли така, че той върви назад, а не напред, поне от нравствена гледна точка? – Грешиш; разгледай добре цялото и ще видиш, че човек върви именно напред, защото сега той е по-добър отпреди, разбира кое е зло и всеки ден преразглежда своята представа за злоупотреба. Трябва известен излишък от зло, за да се разбере необходимостта от добро и от реформи. 708. Коя е най-голямата пречка за прогреса? – Горделивостта и егоизмът; говоря за нравствения прогрес, защото интелектуалният се извършва постоянно; на пръв поглед дори изглежда, че той удвоява активността на тези пороци, развивайки честолюбие и любов към богатството, които на свой ред подтикват човека към дейност, просвещаваща неговия дух. Ето защо всичко се оказва взаимно свързано както в нравствения, така и във физическия свят и от самото зло може да излезе добро; но такова положение на нещата е само временно; то ще се променя постепенно, когато човек започне да разбира, че извън пределите на насладите от земните блага има много по-голямо и много по-продължително щастие. |
