|
106. ЖЕСТОКОСТ 685. Може ли жестокостта да се свърже по някакъв начин с инстинкта за разрушение? – Тя е най-лошото, което има в него, защото ако разрушението понякога е необходимо, жестокостта – никога; тя винаги е следствие от порочна природа. 686. Жестокостта не е ли свързана с липса на нравствено чувство? – Кажи, че нравственото чувство не е развито, но не казвай, че то липсва, защото в основата си то съществува у всички хора; именно това нравствено чувство по-късно ще ги направи добри и човечни, то съществува следователно и у дивака, но присъствува у него както ароматичното начало присъствува в растението, преди още цветът му да е цъфнал. 687. Как става така, че в най-развитата цивилизация понякога се срещат жестоки като диваците същества? – На дървото, отрупано с хубави плодове, има и изродени. Това са вълци сред овце. Духовете от нисш ранг и много изостаналите могат да се въплътяват сред напреднали хора с надеждата и те самите да напреднат; но ако изпитанията не са по силите им, първоначалната им природа взима надмощие. 107. СМЪРТНО НАКАЗАНИЕ 688. Смъртното наказание ще изчезне ли някога от човешкото законодателство? – Смъртното наказание в края на краищата непременно ще изчезне и неговото отстраняване ще отбележи нов етап в прогреса на човечеството. Когато хората станат по-просветени, смъртното наказание ще бъде напълно отстранено на земята; те няма да имат вече нужда да съдят други хора. Аз говоря за времето, което все още е твърде далече от вас. 689. Законът за самосъхранение дава на човека право да се грижи за запазването на собствения си живот; не се ли ползува той именно от това право, когато премахва от обществото негов член, представляващ опасност? – Има и други начини за предпазване от опасността, освен убийството на нейния носител. Във всички случаи за престъпника трябва да се отвори вратата на разкаянието, а не да се затваря. 690. Ако смъртното наказание може да бъде премахнато в цивилизованите общества, не е ли било то все пак определена необходимост в по-изостанали времена? – „Необходимост“ – не е подходящата дума. Човек винаги смята нещо за необходимо, ако не намира нищо по-добро; с просвещаването си чрез знание той разбира по-добре кое е справедливо и кое – не, и отхвърля крайностите, допускани във времето на невежество в името на справедливостта. 691. Ограничаването на случаите на смъртно наказание признак ли е за напредък на цивилизацията? – Нима можеш да се съмняваш в това? Нима духът ти не потръпва, когато четеш за изтребването на хора в името на справедливостта, а често и в чест на Божественото; за изтезанията, на които е подлаган осъдения и дори обвиняемия, за да се изтръгне чрез страдание признание за престъпления, които често дори не е извършвал? И ти да бе живял в онова време, и ти би намерил всичко това за напълно естествено и ако беше съдия, би произнесъл такава присъда. Ето така онова, което изглежда справедливо в една епоха, в друга е варварско. Само Божиите закони са вечни: човешките закони се променят с прогреса на човечеството; те ще се променят, докато не се окажат в хармония с божествените закони. 692. Исус е казал: „Който е убивал с меч, от меч ще загине.“ Тези думи не узаконяват и не освещават ли възмездието по принципа „око за око, зъб за зъбг? И смъртта, налагана на убиеца, не е ли приложение на този закон? – По-внимателно! Сгрешихте смисъла на тези думи, както и смисъла на много други. „Око за око“ – това е Божията справедливост; Той е този, който я осъществява; вие всеки миг я изпитвате върху себе си, защото сте наказани за греховете в този живот или в друг. Който е причинявал страдания на ближните, ще понесе всичко онова, което е причинил на другите; такъв е смисълът на тези думи на Исус. Но не ви ли е казал той и друго: „Прощавайте на враговете си“ и нима не ви е учил да молите Бог да ви прости, както вие самите сте простили на другите, т.е. в същата степен, в която вие сте простили; трябва добре да разберете това. |
