|
103. БЕДСТВИЯ И РАЗРУШЕНИЯ 672. С каква цел Бог изпраща на човечеството бедствия и разрушения? – За да го подтикне да се развива по-бързо. Нали казахме, че разрушението е необходимо за нравственото възраждане на духовете, които във всяко ново съществуване черпят за себе си нова степен на съвършенство? Трябва да се види финалът, за да може да се изхожда от него, когато се съди за постигнатото. Вие съдите за резултатите само от своята лична гледна точка и наричате това „бедствия“ заради причинения ви ущърб; но тези сътресения често са абсолютно необходими, за да се постигне по-бързо и по-добър ред на нещата, за да се постигне за няколко години това, за което биха били необходими няколко века. 673. Нима Бог не е могъл да използува за подобряване на човечеството други средства, а не бедствия и разрушения? – Да, могъл е и Той постоянно ги използува, защото Той е дал на всеки средства за прогрес чрез познаването на добро и зло. Но самият човек не се възползува от това; така че се налага той да бъде наказан за горделивостта му и да бъде принуден да почувствува своята слабост. Но при тези бедствия добрият човек също загива, както и извратеният; това справедливо ли е? – Приживе човек свежда всичко до тялото си; но след смъртта той мисли по друг начин и както вече казахме: животът на тялото е мимолетен; цяло столетие от вашия свят е само миг от вечността; така че страданията, които оценявате с няколко месеца или няколко дни, са нищо; това е само урок за вас, който ще ви послужи в бъдеще. Духовете – ето истинският свят, предшествуващ всичко и надживяващ всичко; това са истинските чада Божии и обект на всички Негови грижи; телата не са нищо повече от дрехи, които те обличат, за да се появят в материалния свят. При големи бедствия, опустошаващи редиците на човечеството, става същото, което става в бойна армия, когато униформата на нейните бойци се оказва износена, разкъсана или изгубена. Генералът се грижи повече за войниците си, отколкото за техните одежди. Но жертвите на тези бедствия все пак са жертви. – Ако можехте да видите своя живот такъв, какъвто е, и колко незначителен е той в сравнение с Безпределността, вие бихте му придавали по-малко значение. Всички тези жертви в друго съществуване ще бъдат щедро възмездени за своите страдания, стига да умеят да ги понасят безропотно. 674. Има ли някаква полза от тези разрушения от физическа гледна точка, независимо от нещастията, които предизвикват? – Да, те понякога променят състоянието на една или друга страна, но доброто, което следва, се усеща често едва от бъдещите поколения. 675. Тези бедствия не са ли за човека и морални изпитания, които го сблъскват с най-мъчителната необходимост? – Бедствията са изпитания, даващи на човека възможност да прояви своя ум, да покаже търпението и покорството си пред волята Божия. Те му помагат да развие у себе си чувството за смелост, безкористност и любов към ближния, стига да не е обхванат от егоизъм. 676. Може ли човек да отклони от себе си връхлитащите го нещастия? – От една страна, да; но не в смисъла, в който обикновено се разбира; много нещастия са следствие от неговата непредпазливост; с придобиването на знания и опит той получава възможност да ги отклони, т.е. да ги предотврати, ако умее да намира причините им. Но сред нещастията, поразяващи човечеството, има нещастия от общ характер, постановени от Провидението и в определена степен засягащи всеки човек; на такива нещастия човек може да противопостави само смирение и покорство пред волята Божия; и още нещо: тези нещастия често се утежняват от неговото безгрижие. 104. ВОЙНИ 677. Каква е причината, подтикваща човека към война? – Преобладаване на животинската природа над духовната и робуване на страстите. В периода на варварството народите познават само правото на силния; затова войната е за тях напълно нормално състояние. С развитието на човека тя става все по-рядка, защото той избягва причините, които я предизвикват; и когато все пак се оказва необходима, той умее да внесе в нея човечност. 678. Войната ще изчезне ли някога от лицето на земята? – Да, когато хората разберат справедливостта и необходимостта да спазват Божия закон; тогава всички народи ще станат братя. 105. УБИЙСТВО 679. Убийството престъпление ли е и в Божиите очи? – Да, голямо престъпление; защото този, който лишава човек от живот, прекъсва живот, предназначен за изкупление или висше назначение, и в това е цялата беда. 680. Всички убийства ли са с еднаква степен на вина? – Ние вече казахме – Бог е справедлив; Той съди повече по намерението, а не по деянието. 681. Бог прощава ли убийството, ако то е оправдано по законен ред? – Само необходимостта може да го извини; но ако може да запази живота си, без да посяга на живота на противника си, човек трябва да направи това. 682. Човек виновен ли е за убийствата, които извършва по време на война? – Не, ако го заставят насила; но е виновен за извършваните от него жестокости; човечността ще му се зачете. 683. Кое е по-престъпно в Божиите очи – отцеубийството или детеубийството? – Двете са еднакво престъпни, защото всяко престъпление е престъпление. 684. Защо при някои народи, достатъчно развити в интелектуално отношение, детеубийството е право, осветено от законодателството? – Интелектуалното развитие не води автоматично след себе си доброто; дух с висок интелект може да бъде зъл; това е този, който е живял много, без да става по-добър: той притежава само знание. |
