|
ГЛАВА ШЕСТА ЗАКОН ЗА РАЗРУШЕНИЕТО Необходимо разрушение и злостно разрушение – Бедствия и разрушения – Войни – Убийство – Жестокост – Смъртно наказание 102. НЕОБХОДИМО РАЗРУШЕНИЕ И ЗЛОСТНО РАЗРУШЕНИЕ 665. Разрушението – закон на природата ли е? – Трябва всичко да се разруши, за да се възроди отново; защото това, което вие наричате „разрушение“, е само преобразуване, имащо за цел обновяване и подобряване на живите същества. Значи инстинктът за разрушение е бил даден на живите същества по замисъла на Провидението? – Божиите твари са оръдия, които Господ използува за постигане на своите цели. За да се хранят, живите същества се разрушават помежду си и това позволява да се постигнат две цели едновременно: да се поддържа равновесието във възпроизводството на живите същества, което без това би могло да стане прекомерно, и да се употребяват с полза остатъците от тяхната външна обвивка. Но винаги се разрушава само външната обвивка, а тя е спомагателна, а не главна част на мислещото същество; негова главна част е разумното начало, което е неразрушимо и се създава в различните преобразования, които това същество претърпява. 666. Но щом разрушението е необходимо за възраждането на съществата, защо тогава природата ги дарява със средства за защита и самосъхранение? – То е, за да не настъпи разрушението по-рано от определеното за това време. Всяко преждевременно разрушение пречи на развитието на разумното начало; затова Господ е дал на всяко същество жажда за живот и за продължаване на рода. 667. След като смъртта трябва да ни отведе в по-добър живот, защото ни освобождава от бедствията на нашия земен живот, би трябвало по-скоро да я желаем, отколкото да се страхуваме от нея. Защо човек изпитва инстинктивен ужас, който го кара да се страхува от смъртта? – Казахме, че човек трябва да се стреми да удължи своя живот заради изпълнението на неговата задача; затова Бог му е дал инстинкт за самосъхранение и този инстинкт го поддържа в изпитанията; без това той прекалено често би се поддавал на униние. И тайнственият глас, който го кара да отхвърля смъртта, му казва, че той може да направи още нещо за своя напредък. Когато го заплашва опасност, това е предупреждение да използува дадената му от Господ отсрочка; но човек е неблагодарен и по-често благодари за това на късмета си, а не на Създателя! 668. Защо природата е поставила разрушителните сили редом с предпазващите? – Лекарството се предписва според болестта; вече казахме, че това се прави за поддържане на равновесието и да служи за противовес. 669. Необходимостта от разрушение еднаква ли е във всички светове? – Тя е съизмерима със състоянието на по-голяма или по-малка материалност на световете и клони към изчезване с постепенното пречистване на физическото им и моралното състояние. В световете, които са по-развити от вашия, условията за съществуване са съвсем други. 670. Сред хората на земята винаги ли ще съществува необходимост от разрушение? – Потребността от разрушение отслабва у човека с постепенното издигане на духа над материята; затова виждате как ужасът от разрушението идва заедно с интелектуалното и нравственото развитие. 671. Какво да мислим за разрушението, надхвърлящо границите на необходимостта и безопасността; например за лова, когато негова цел е само удоволствието от разрушаването, без каквато и да било полза? – Преобладаване на животинското над духовната природа. Всяко разрушение, преминаващо границите на необходимостта, е нарушаване на Божия закон. Животните разрушават само от нужда; но човекът, притежаващ свободна воля, разрушава, без да има необходимост; той ще трябва да отговаря за злоупотребата с предоставената му свобода, защото по този начин той отстъпва пред лошите инстинкти. |
