|
101. ДОБРОВОЛНИ ЛИШЕНИЯ. УМЪРТВЯВАНЕ НА ПЛЪТТА 656. Законът за самосъхранението задължава ли да се грижим за потребностите на тялото? – Да, без сила и здраве трудът е невъзможен. 657. Достоен ли е човек за порицание заради своя стремеж към благосъстояние? – Благосъстоянието е естествено желание; Бог забранява само злоупотребата, защото злоупотребата противоречи на самосъхранението; няма никакво престъпление в това да търсиш благосъстояние за себе си, при условие че то се постига, без да е в ущърб на някой друг и че не отслабва нравствените, нито физическите ни сили. 658. Доброволните лишения с цел доброволно изкупление заслуга ли са в Божиите очи? – Правете добро на другите – и вие ще заслужите повече. Но все пак, похвални ли са доброволните лишения? – Да, ако е лишаване от безполезни удоволствия, защото то разграничава човека от материята и извисява душата му. Похвална е съпротивата на изкушението, което би подтикнало към излишества или наслаждаване на безполезни неща; похвално е също да вземеш от необходимото за теб, за да дадеш на онези, на които не им достига. 659. Живот, изпълнен с аскетични терзания, е практикуван от дълбока древност при най-различни народи; похвален ли е той от някаква гледна точка? – Попитайте онези, за които такъв живот е полезен, и ще получите отговор. Ако е полезен единствено за този, който го практикува, и му пречи да прави добро, това е егоизъм, какъвто и да е поводът, с който го украсяват. Да ограничаваш себе си и да се трудиш за другите – ето истинското умъртвяване на плътта, съгласно християнското милосърдие. 660. Въздържането от някои видове храни, съществуващо при различните народи, има ли разумно основание? – Всичко, с което човек може да се храни, без да уврежда здравето си, е позволено; но законодателите са могли да забранят някаква храна, преследвайки определена полезна цел, и за да придадат по-голяма тежест на своите закони, са ги представили като идващи от Бога. 661. Месната храна не е ли противоестествена за човека? – При вашето физическо устройство плътта храни плът, иначе човек линее. Законът за самосъхранение задължава човека да поддържа силите и здравето си, за да изпълнява закона на труда. Следователно той трябва да се храни в съответствие със своята организация. 662. Въздържането от месна или някаква друга храна като изкупление похвално ли е? – Да, ако лишаваш себе си заради другите; но Бог не може да види изкупление там, където няма сериозно и полезно лишение; затова казваме, че тези, които лишават себе си само заради видимостта, са лицемери. 663. Ако страданията на този свят ни извисяват в зависимост от това как ги понасяме, не ни ли извисяват също и онези страдания, които ние доброволно си създаваме сами? – Единствените страдания, които извисяват, са естествените, защото те идват от Бога; доброволните страдания нищо не означават, ако не дават нищо за благото на ближния. Мислиш ли, че тези, които скъсяват живота си със свръхчовешка суровост, както правят факирите и някои фанатици от различни секти, по този начин напредват по пътя си? По-добре да работят за благото на ближния си. Нека облекат голия; нека утешат плачещия; нека се трудят за немощния; нека се лишават, за да утешат нещастните – тогава техният живот ще бъде полезен и угоден на Господ. Когато в доброволно изтърпяваните страдания имат предвид само себе си, това е егоизъм; а когато страдат за другите, това е милосърдие; такива са заветите на Христос. 664. Щом не трябва да си създаваме доброволни страдания, които не носят никаква полза за другите, трябва ли да се предпазваме от онези, които предвиждаме и които ни заплашват? – Инстинктът за самосъхранение е даден на всички същества, за да се предпазват от опасностите и страданията. Бичувайте духа си, а не тялото, умъртвявайте прекалената си гордост, задушете егоизма си, защото той е като змия, глождеща вашето сърце – и вие ще направите повече за своя прогрес, отколкото със строгости, които принадлежат на отминали векове. |
