|
646. На някои хора често не им достигат средства за съществуване, дори сред заобикалящото ги изобилие; те кого трябва да упрекват за това? – Егоизма на хората. „Търсете – и ще намеритег: тези думи съвсем не означават, че е достатъчно само да гледаш земята, за да намериш каквото искаш; те означават, че трябва да търсиш страстно и настойчиво, а не вяло, и накрая, че не трябва да си позволяваш да се обезкуражаваш от пречките, които много често са само средства да се изпита вашето постоянство, вашето търпение и вашата твърдост. 647. Обаче има положения, когато средствата за съществуване въобще не зависят от волята на самия човек и липсата на най-необходимото е следствие, така ли е? – Това е често мъчително изпитание, през което човек трябва да мине; в този случай, ако умът не му подсказва изход от затрудненията, цялата му заслуга се състои в подчиняване на волята Божия. Ако там го очаква смърт, той трябва да се реши на това безропотно, мислейки само, че е настъпил часът на истинското освобождаване и че отчаянието на последния миг може да го накара да изгуби плода на лишенията. 648. В света, в който устройството на живите същества е по-чисто, има ли нужда от хранене? – Да, но тяхната храна отговаря на природата им и би била неподходяща за вашите груби стомаси; по същия начин и те не биха могли да смелят вашата. 99. НАСЛАЖДАВАНЕ НА ЗЕМНИТЕ БЛАГА 649. Използуването на земните блага право на всички хора ли е? – Това право е следствие от необходимостта да се живее. Бог не може да определи задължения, без да даде средства за тяхното изпълнение. 650. С каква цел Бог е дал привлекателност на насладата от материалния свят? – За да подтикне човека към осъществяване на неговото предназначение, а така също, за да го изпита чрез изкушение. Каква е целта на това изкушение? – Да развие неговия разум, който трябва да го предпази от излишества. 651. Има ли в насладите граници, очертани от природата? – Да, за да ви се посочат границите на необходимото; но със своите излишества вие стигате до пресищане и с това наказвате самите себе си. 652. Какво да мислим за човек, който в излишествата от всякакъв вид търси изостряне на чувствеността си? – Осакатена натура, която трябва да съжалявате, а не да T завиждате, защото тя е много близо до смъртта! До физическата или до нравствената смърт се приближава? – И до едната, и до другата. 100. НЕОБХОДИМО И ИЗЛИШНО 653. Как човек може да разбере границите на необходимото? – Мъдрият ги знае интуитивно; повечето хора – от собствен горчив опит. 654. Нима природата не е определила границите на нашите потребности със самото ни устройство? – Да, но човек е ненаситен. Природата е отбелязала границите на неговите потребности в самото му устройство, но пороците са изкривили неговата даденост и са предизвикали потребности, които не са реални нужди. 655. Какво да мислим за тези, които си присвояват земни блага, за да осигурят за себе си излишък за сметка на други, които нямат и необходимото? – Те не знаят Божия закон и на тях ще им се наложи да отговарят за лишенията, които други са изтърпели по тяхна вина. Границата на необходимото и излишното не е абсолютна. Цивилизацията създаде потребности, които дивакът няма, а духовете, продиктували тези наставления, в никакъв случай не претендират цивилизованият човек да живее в това отношение като дивак. Всичко е относително и разумът е този, който определя дела на всяко нещо. Цивилизацията развива нравственото чувство и едновременно чувството за милосърдие, което подтиква хората да си оказват взаимна поддръжка. Тези, които живеят за сметка на чуждите лишения, експлоатират благата на цивилизацията за своя изгода; от цивилизацията те са получили само външен блясък подобно на онези, които смятат, че са в хармония с религията само защото носят маската на религиозността. |
