|
91. ПОЛИТЕИЗЪМ 625. Защо политеизмът, макар вярата му да е лъжлива, е едно от най-старите и разпространени вярвания? – Мисълта за единен Бог не е могла да възникне у човека по друг начин, освен като резултат от развитието на неговите идеи. Неспособен в невежеството си да си представи как нематериално същество, което няма определена форма, въздействува върху материята, човек му е приписал свойства на физическата природа, т.е. форма и лице, и оттогава всичко, което е надхвърляло границите на неговия ум, е ставало за него някакво божество. Всичко, което той не е разбирал, е трябвало да стане творение на някаква свръхестествена сила, а оттук до вярата в много различни сили, чието действие е наблюдавал, има само една крачка. Но във всички времена е имало просветени хора, разбиращи невъзможността това множество сили да управлява света без висша намеса и са стигали до мисълта за единен Бог. 92. ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЯ 626. Обичаят за човешки жертвоприношения датира от най-дълбока древност. Как човек е могъл да повярва, че подобни неща могат да бъдат приятни на Бог? – Отначало защото той не е разбирал, че Бог е източник на доброта; при първобитните народи материята доминира над духа; те се отдават на животински инстинкти и затова обикновено са жестоки, т.е. поради това, че нравственото им чувство още не е съвсем развито. По-късно защото първобитните хора вероятно са мислели, че е естествено одушевеното същество в Божиите очи да има по-голяма цена от някой материален предмет. Това ги е тласнало към умъртвяване отначало на животни, а по-късно и на хора, защото съгласно своята лъжлива вяра те са предполагали, че ценността на жертвоприношението зависи пряко от важността на жертвата. В материалния живот, който водите вие, ако правите на някого подарък, винаги го избирате по толкова по-висока цена, колкото по-голяма е вашата привързаност и уважение, които искате да засвидетелствувате. Същото трябва да е и при невежите хора по отношение на Бог. Значи жертвоприношенията на животни трябва да са предшествували човешките жертвоприношения? – В това няма съмнение. Според това обяснение човешките жертвоприношения не са имали за свой източник жестокостта? – Не, а лъжливата идея, че това е приятно на Бог. Погледнете Аврам. Впоследствие хората са започнали да злоупотребяват, умъртвявайки своите врагове, даже своите лични врагове. Бог впрочем никога не е искал жертвоприношения, нито на животни, нито човешки; не може да чествувате Него, безполезно разрушавайки Неговата собствена твар. |
