|
ГЛАВА ВТОРА ЗАКОН ЗА ПОКЛОНЕНИЕТО Цел на поклонението – Външно поклонение – Съзерцателен живот – За молитвата – Политеизъм – Жертвоприношения 87. ЦЕЛ НА ПОКЛОНЕНИЕТО 611. Какво представлява поклонението? – Това е устремяване на душата към Бог. Чрез поклонението (обожанието) вие приближавате своята душа към Него. 612. Поклонението следствие от едно вродено чувство ли е, или е продукт на определено възпитание? – То е следствие от вродено чувство, както и предчувствие за Божеството. Осъзнаването на своята слабост кара човека да се преклони пред онзи, който може да го защити. 613. Имало ли е народи, напълно лишени от чувство за преклонение? – Не, защото никога не е имало народи-атеисти. Всички те са разбирали и разбират, че над тях има някакво висше същество. 88. ВЪНШНО ПОКЛОНЕНИЕ 614. Има ли поклонението нужда от външни прояви? – Истинското поклонение е в сърцето. Каквото и да правите, винаги мислете, че ви гледа вашият Баща. Има ли някаква полза от външното поклонение? – Да, ако не е само куха видимост. Винаги е полезно да се даде добър пример; но тези, които го правят от лицемерие и самолюбие и чието поведение опровергава външната благочестивост, дават по-скоро лош, а не добър пример, и причиняват много повече вреда, отколкото предполагат. 615. Бог отдава ли предпочитание на онзи, който му се покланя по един или друг начин? – Господ предпочита онези, които го обичат искрено, от дълбочината на душата си, които правят добро и избягват злото, пред другите, които предполагат, че го почитат със своите церемонии и ритуали, без тези, последните да ги правят по-добри към ближния. Всички хора са братя и чада Божии. Той призовава при себе си всички, които спазват Неговите закони, в каквато и форма да изразяват това. Този, при когото има само външни признаци на благочестивост, е лицемер; този, при когото поклонението е привидно и противоречи на цялото му поведение, дава лош пример. Който твърди, че се покланя на Христос, а самият той е високомерен, завистлив и ревнив, жесток и безмилостен към другите и алчен за благата на този свят, при него, аз ви казвам, религията е повече на езика, отколкото на сърцето; и Господ, който вижда всичко, ще каже: който знае истината, е сто пъти по-виновен за извършваното от него зло, отколкото невежия дивак; и той съответно ще бъде съден в деня на Страшния съд. Та нали ако сляп човек, минавайки покрай вас, ви бутне, вие ще му простите; но ако зрящ направи същото, ще се възмутите и това ще бъде правилно. Така че не питайте каква форма на поклонение е за предпочитане, защото то е все едно да питате няма ли на Бог да е по-угодно да се обръщат към Него на един език, а не на друг. Казвам ви пак: песните стигат до Него само през вратата на сърцето. 89. СЪЗЕРЦАТЕЛЕН ЖИВОТ 616. Хората, които се отдават на съзерцателен живот, не правят зло и мислят само за Бог, угодни ли са Нему? – Не, тъй като макар и да не правят зло, те не правят и добро и по такъв начин са безполезни; защото да не правиш добро – вече е зло. Бог иска да мислят за Него, но Той не иска да мислят само за Него, защото Той е определил на човека задължения, които трябва да бъдат изпълнявани на Земята. Онзи, който изразходва времето си само в медитации и съзерцания, не извършва нищо достойно в Божиите закони, защото животът му се използува изцяло само за самия него и е безполезен за човечеството и Бог ще му поиска отчет за доброто, което той не е направил. |
