|
85. ДОБРО И ЗЛО 596. Какво определение може да се даде на нравствеността? – Нравствеността, моралът са правила за добро поведение. Тя се базира на спазването на Божия закон. Човек се държи добре, когато прави всичко за благото на всички, защото тогава той спазва Божия закон. 597. Как може да се различи доброто от злото? – Добро е всичко, което е в съгласие с Божия закон, а зло – всичко, което се отдалечава от него. Така че да се прави добро, е нещо, което се съгласува с Божия закон; да се прави зло – значи да се нарушава този закон. 598. Човек сам може ли да различава доброто от лошото? – Да, когато вярва в Бога и когато наистина иска да знае кое е добро, а кое – лошо. Бог го е дарил с разсъдък, за да различава едното от другото. 599. Тъй като човек се поддава на заблуди, не може ли да сгреши в оценяването на доброто и злото и да реши, че прави добро, а в същото време да причинява зло? – Исус ви е казал да преценявате дали искате и на вас да ви направят нещо подобно, или не; с това е казано всичко. Преценявайте и няма да сгрешите. 600. Такова разбиране на доброто и злото, което може да бъде наречено „взаимност“ или „солидарност“, не може да бъде приложено към индивидуалното поведение на човек по отношение на самия него. Намира ли той в естествения закон правило за своето поведение и верен водач? – Когато ядете прекалено много, ви става лошо. Бог ви е дал мярка за това, което ви е нужно. Когато я надхвърляте, бивате наказани. Така е във всичко. Естественият закон показва на човека предела на неговите потребности; когато той надхвърля този предел, се наказва със страдание. Ако човек във всичко слушаше гласа, който му казва „стига“, би избегнал по-голямата част от злините, за които той обвинява природата. 601. Защо злото се намира в природата на нещата? Говоря за нравственото зло. Нима Бог не би могъл да сътвори човечеството в по-добри условия? – Ние вече говорихме за това: духовете са били създадени прости и несведущи. Бог предоставя на човека избора на пътя; толкова по-зле за него, ако избере лошия път; неговото странствуване ще бъде по-дълго. Но ако нямаше планини, човек нямаше да разбере, че може да се изкачва и да слиза, а ако нямаше скали и камъни, той нямаше да разбере, че може да има твърди тела. За да натрупа духът опит, трябва да познава доброто и злото; затова има съюз между дух и тяло. 602. Разликата в общественото положение създава нови потребности, които не са еднакви за всички хора. Получава се, че природният закон не е всеобщо правило. – Такива разлики в положението са в реда на нещата и съществуват съгласно закона на прогреса. Това ни най-малко не пречи на еднаквостта на природния закон, присъствуващ във всичко. Условията на човешкото съществуване се променят в зависимост от времето и мястото; от това следва разлика в потребностите и общественото положение, нагодено към тези потребности. Тъй като тази разлика е в реда на нещата, тя съответствува на Божия закон и от това законът не става по-малко единен в своята същност. Да се различават истинските потребности от мнимите и от условността – това е вече дело на разума. 603. За всички хора ли доброто и злото са абсолютни? – Божият закон е еднакъв за всички; но злото зависи особено от волята за неговото извършване, която човек притежава. Доброто винаги е добро и злото винаги е зло, каквото и да е положението на човека; разликата е само в степента на отговорност. 604. Злото понякога изглежда следствие от самия ред на нещата. Така изглежда в някои случаи, например, необходимостта от разрушение, разпростираща се дори и върху ближния. Може ли тогава да се каже, че това е нарушаване на Божия закон? – То не престава да бъде зло, макар и необходимо; но тази необходимост изчезва с пречистването на душата и с преминаването T от едно състояние в друго; и тогава човек, ако го извърши, става само още по-виновен, защото по-добре разбира какво прави. 605. Злото, което извършваме, не е ли често резултат от положението, в което ни поставят други хора; и кой в такъв случай е по-виновен? – Злото се връща към този, който го е предизвикал. Така човек, доведен до злото от положението, в което са го поставили други хора, е по-малко виновен от онези, които са били причина за това; защото всеки ще понесе наказание не само за злото, което е извършил, но и за онова, което е предизвикал. |
