|
577. Духът, влязъл веднъж в човешкия период на съществуване, запазва ли следи от онова, което е бил по-рано, т.е. от състоянието си в периода, който може да бъде наречен „предчовешкиг? – То зависи от интервала от време, който разделя онзи период от отминалия миг, а така също от постигнатия през това време прогрес. В продължение на няколко въплъщения той може все още да има някакво повече или по-малко изразено отражение на изначалното състояние, защото в природата не се извършва рязък преход; винаги има звена, свързващи краищата на веригата от същества и събития; но тези следи изчезват с развитието на свободната воля. Първите успехи се постигат бавно, защото те засега не са подпомогнати от волята; след това напредъкът се ускорява с усъвършенствуването на самосъзнанието на духа. 578. Значи духовете, които казаха, че човек е едно особено, отделно същество в мирозданието, са сгрешили? – Не, просто вашият въпрос не е получил по-нататъшно развитие, а има и такива неща, които идват само с времето си. Човек е наистина едно особено, отделно същество, защото притежава способности, които го различават от всички останали, и съдбата му е съвсем различна. Сред родовете на всички останали живи създания човешкият род е онзи, който Господ е избрал за въплъщение на същества, можещи да го познаят. 82. МЕТАПСИХОЗА (ПРЕСЕЛВАНЕ НА ДУШИ) 579. Общността на произхода на живите същества от разумното им начало не е ли признаване на учението за преселване на душите? – Две неща могат да имат един и същ произход и впоследствие никак да не си приличат. Кой би познал дървото, неговите листа, неговите цветове и плодове в безформения зародиш, съдържащ се в семето, от което то произлиза? От мига, в който разумното начало достига до степен, необходима за да бъде дух и да навлезе в човешкия период, то вече не е свързано със своето първоначално състояние и не е вече душа на животно, както дървото вече не е семе. Всичко животинско, което човекът има – това е неговото тяло, а също страстите, пораждани от влиянието на тялото, и инстинктът за самосъхранение, присъщ на материята. Следователно, не може да се каже, че някой човек е въплъщение на духа на някое животно, а оттук следва, че метапсихозата, както я разбират, е неточна представа. 580. Дух, оживяващ тялото на човек, може ли да се въплъти в животно? – Това би означавало регрес, а духът не регресира. Реката не тече към своите извори. 581. Колкото и погрешна да е идеята за метапсихоза, не е ли тя все пак резултат от интуитивното предчувствие за различни съществувания на човека? – В това вярване, както и в много други, има подобно интуитивно предчувствие; но човекът е изкривил тази интуитивна идея, както и повечето други свои интуитивни идеи. |
