|
573. Тъй като животните, дори и усъвършенствувани във висшите светове, все пак са по-ниско от човека, оттук следва, че Бог е създал разумни същества, които завинаги са предназначени да се намират в подчинено, непълноценно положение, а това изглежда противоречиво на единството на плановете и прогреса, което се забелязва във всички Негови дела. – Всичко в природата е съединено с връзки, които вие още не можете да схванете, и нещата, изглеждащи несвързани, имат допирни точки, които човек в сегашното си състояние никога няма да може да разбере. Той може да ги прозре с усилие на ума си, но умът му ще може да вижда ясно в творението Божие едва тогава, когато се развие напълно и се освободи от предразсъдъците на горделивостта и невежеството; дотогава ограничените му идеи го карат да вижда всичко от дребнава и тясна гледна точка. Знайте, че Бог не може да противоречи на самия себе си и че всичко в природата се хармонизира от общите закони, които никога не отстъпват от възвишената мъдрост на Твореца. Умът следователно е общо свойство, допирна точка между душата на животните и човешката душа? – Да, но животните притежават само ума на материалния живот; при човека умът дава и морален живот. 574. Откъде животните черпят разумното начало, даващо особен строеж на душата, с която са надарени? – От вселенската разумна стихия. Значи, умът на човека и умът на животните идват от общ източник? – Без съмнение, но при човека той е получил особено развитие, издигащо го над нивото, на което той одушевява животното. 575. Беше казано, че душата на човека при възникването си преживява в телесния живот времето на своето детство, че нейният ум едва се е зародил и че тя се нагажда към живота; къде духът осъществява тази първа фаза на съществуването си? – В редица съществувания, предшествуващи периода, който вие наричате „човечество“ Значи душата е разумно начало на нисшите същества на творението? – Нима не казахме, че всичко в природата е свързано и се стреми към единство? Именно в тези същества, за които вие действително знаете твърде малко, се създава разумното начало, малко по малко се индивидуализира и се нагажда към живота, както казахме. Това е предварителна работа, подобна на покълването на растенията, в резултат на която разумното начало претърпява съществени преобразования и става дух. Именно тогава за него започва човешкият период, а с него идва и съзнанието за своето бъдеще, различаването на добро и зло и отговорността за своите постъпки; както след детството настъпва юношество, после младост и накрая – зрялост. В този произход обаче няма нищо унизително за човека. Нима великите гении са унижени по някакъв начин от това, че са били незавършени зародиши в утробата на майката? Ако нещо наистина трябва да го унижава, това е неговото недостойнство и безчестие пред Бог, неговото безсилие да проникне в дълбочината на Божиите замисли и да разбере мъдростта на законите, управляващи вселенската хармония. Познайте Божието величие по тази възхитителна хармония, която обединява всичко в природата в единно цяло. Да вярваш, че Бог е могъл да направи нещо, което няма цел, и да създаде разумни същества, лишени от бъдеще, би означавало да хулиш добротата Божия, разпростираща се върху всички Негови създания. Този човешки период на нашата Земя ли е започнал? – Земята далеч не е изходна точка за първото човешко въплъщение; човешкият период обикновено започва в светове, които са по-ниско в йерархията; това обаче не е абсолютно правило и може да се случи някой дух от самото начало на човешкия си етап да е бил способен да живее на Земята. Това не се случва често и би било по-скоро изключение. 576. Духът на човека притежава ли след смъртта съзнание за своите съществувания, които са предшествували човешкия му период? – Не, защото едва от този период за него започва духовният му живот и той едва си спомня дори за първите си човешки съществувания, както човек не си спомня вече началото на своето детство и още по-малко времето, което е прекарал в майчината утроба. Ето защо духовете ви казват, че не знаят как са започнали. |
