|
ГЛАВА ДЕСЕТА СВЕТЪТ НА МИНЕРАЛИТЕ, РАСТЕНИЯТА И ЖИВОТНИТЕ Минерали и растения – Животните и човекът – Метапсихоза (преселване на души) 80. МИНЕРАЛИ И РАСТЕНИЯ 557. Какво мислите за разделянето на природата на три царства или на два класа: органични и неорганични същества? Някои определят човешкия род като отделен свят. Коя от тези класификации е за предпочитане? – Всички те са добри; зависи просто от гледната точка. На материално ниво има само органични същества и неорганични същества; от морална гледна точка съществуват очевидно четири класа, четири царства. 558. Имат ли растенията съзнание за своето съществуване? – Не, те не мислят; те имат само органичен живот. 559. Растенията усещат ли нещо? Страдат ли, когато ги увреждат? – Растенията получават физически впечатления, които са резултат от въздействието върху материята, но нямат способността да усещат; като следствие – те нямат усещане за болка. 560. Силата, привличаща растенията едно към друго, независима ли е от тяхната воля? – Да, защото те не мислят. Това е механична сила на материята, въздействуваща върху материя: те не биха могли да се възпротивят на това. 561. Някои растения, например мимозата и мухоловката, имат особени движения, които свидетелствуват за голяма чувствителност и в някои случаи – за своеобразна воля, като например мухоловката, чиито челюсти хващат мухата, кацнала на нейното цветче, за да пие нектар; мухоловката като че ли Ј готви капан, за да я убие. Надарени ли са тези растения със способността да мислят? Имат ли те воля и не представляват ли междинен клас между растителния свят и света на животните? Не са ли те преход от единия към другия? – В природата всичко е преход поради факта, че в нищо няма подобие, но въпреки това всичко си остава свързано едно с друго. Растенията не мислят и следователно не притежават воля. Стридите и всички зоофити нямат мисъл: в тях има само сляп и естествен инстинкт. 562. Нима растенията нямат като животните инстинкт за самосъхранение, който ги кара да търсят това, което може да им бъде полезно, и да избягват това, което може да им навреди? – То е, ако искате, специфичен инстинкт: зависи доколко широко тълкувате тази дума; но той е чисто механичен. Когато при химическа реакция наблюдавате съединяване на две тела, това означава, че те си съответствуват, т.е. че между тях има сходство; но вие не наричате това „инстинкт“ 563. Във висшите светове природата на растенията, както и на другите същества, по-съвършена ли е? – Всичко е по-съвършено; но растенията си остават растения, както животните винаги си остават животни, а хората – хора. 81. ЖИВОТНИТЕ И ЧОВЕКЪТ 564. Може ли да се каже, че животните постъпват само по инстинкт? – Това е още една система. Вярно е, че инстинктът господствува над повечето животни; но нима не виждаш сред тях такива, които действуват по напълно определена воля. Това е проява на ума, но той е ограничен. 565. Имат ли животните език? – Ако разбирате език, съставен от думи и срички – не; но като средство за общуване между тях – да; те си говорят един на друг много повече, отколкото предполагате; но техният език, както и идеите им са ограничени от потребностите им. 566. Има ли в действията на животните свобода на волята? – Те не са просто машини, за каквито ги смятате; но свободата на тяхната воля е ограничена от нуждите и не може да се сравнява със свободата на човека. Тъй като са значително по-ниско от него, те имат и други задължения. Тяхната свобода е ограничена от действията на материалния живот. 567. Тъй като животните имат ум, даващ им някаква свобода на действията, има ли в тях и някакво начало, което не зависи от материята? – Да, и то надживява тялото. Това начало душа ли е, която прилича на душата на човека? – То е също някаква душа, ако искате; всичко зависи от смисъла, даван на тази дума; но тя значително отстъпва на душата на човека. Между душата на животното и душата на човека има същата разлика, каквато има между душата на човека и Бог. 568. Запазва ли душата на животните след смъртта своята индивидуалност и самосъзнание? – Своята индивидуалност – да, но съзнание за своето „аз“ – не. Животът на ума остава в непроявено състояние. 569. Има ли душата на животните свобода на избора да се въплъти в едно или друго животно? – Не; тя няма свобода на волята. 570. Душата на животното, надживяла тялото, след смъртта като душата на човека ли се намира в бродещо състояние? – Това е специфично бродене, защото душата тук не е съединена с тялото, но това не е блуждаещ дух. Блуждаещият дух е мислещо същество и постъпва съгласно собствената си свободна воля; духът на животните не притежава тази способност; самосъзнанието е главно свойство на духа. Духът на животното след неговата смърт се класифицира от духове и почти веднага се използува за по-нататъшни въплъщения; той няма време да установява отношения с други духовни същества. 571. Животните следват ли като хората прогресивния закон? – Да, затова във висшите светове, където хората са по-развити, животните също са по-развити и имат по-съвършени средства за общуване; но по положение те са винаги по-ниско от човека и са му подчинени; те са неговите умни слуги. 572. Животните във висшите светове знаят ли за Бог? – Не, човекът е за тях бог, както някога духовете са били богове за хората. |
