|
482. Тъй като духът, който напуска своя избраник, не му прави добро, може ли да му причини зло? – Добрите духове никога не причиняват зло; те предоставят това на онези, които ги заместват; тогава вие вините съдбата за нещастията си, макар че в действителност сами сте си виновни за тях. 483. Когато духът-пазител позволява на своя избраник да върви в живота по неверен път, не показва ли по този начин своето безсилие в борбата срещу злонамерените духове? – Това не е безсилие, а нежелание, нали в крайна сметка неговият избраник ще излезе от тези изпитания по-съвършен и по-просветен; духът му помага със съвети чрез добрите мисли, които му внушава и подсказва, но другият за съжаление, невинаги слуша. Само слабостта, лекомислието и прекалената гордост на човека дават сили на злите духове; тяхната власт над вас се опира на факта, че вие не им оказвате съпротива. 484. Духът-пазител постоянно ли е със своя избраник? Няма ли такива обстоятелства, при които той, без да го напуска окончателно, все пак за известно време да го изгубва от поглед? – Има обстоятелства, при които присъствието на духа-пазител не е необходимо. 485. Настъпва ли някога такъв миг, когато духът вече няма нужда от ангел-пазител? – Да, когато той е постигнал такова ниво на развитие, че е в състояние сам да се ръководи, както настъпва мигът, в който ученикът вече няма нужда от учител; но това не се случва при вас на Земята. 486. Защо въздействието на духовете върху нашето съществуване е окултно и защо когато ни защитават, те не правят това по по-осезателен начин? – Ако разчитате на тяхната подкрепа, вие няма да действувате сами и вашият дух няма да се развива. За развитието му е нужен опит и често е наложително той да го натрупва за своя сметка; необходимо е той да упражнява силите си, иначе ще заприлича на дете, на което не му позволяват да ходи само и през цялото време го подкрепят. Въздействието на духовете, които ви желаят добро, винаги е премерено така, че да бъде запазена свободата на вашата воля, защото ако нямате отговорност, няма да напреднете по пътя, който трябва да ви отведе при Бога. А когато не вижда оказваната му подкрепа, човек разчита изцяло на собствените си сили; неговият водач обаче го наблюдава и от време на време го предупреждава за дебнещата опасност. 487. Духът-пазител, който е успял да преведе своя подопечен по пътя на доброто, получава ли някаква облага за себе си? – Тази заслуга ще му се зачете и ще окаже влияние върху неговото напредване и върху неговото щастие. Той е щастлив, когато вижда, че грижите му са се увенчали с успех; той се радва, както наставникът се радва на успехите на своя ученик. Той носи ли отговорност, ако не се е справил със задачата си? – Не, защото е направил всичко, зависещо от него. 488. Можем ли да научим името на нашия закрилник или ангел-пазител? – Как можете да знаете имена, които за вас не съществуват? Или допускате, че сред духовете са само онези, които вие познавате? Как да го повикаме тогава, след като не знаем как се казва? – Дайте му това име, които ви харесва, името на висш дух, който ви е симпатичен или към който изпитвате уважение; вашият дух-пазител ще откликне на този зов; защото всички духове на доброто са братя и си помагат. 489. Духовете-закрилници, които се назовават с известни имена, винаги ли са наистина тези, чиито имена носят? – Не, но те носят имена на духове, които са им симпатични и по заповед на които те често идват. На вас ви трябват имена и те си избират такова име, което ви вдъхва доверие. Нали и вие, когато не можете лично да изпълните някоя задача, изпращате някого, който да действува от ваше име. 490. Когато бъдем в духовния живот, ще познаем ли там своя дух-покровител? – Да, защото той често ви е познат от по-рано, преди вашето въплъщение. 491. Всички ли духове-покровители принадлежат непременно към класата на висшите духове? Могат ли сред тях да се окажат такива, които принадлежат към друга класа? Може ли например бащата да се окаже дух-пазител на своето дете? – Може, но покровителството предполага определена степен на извисяване, а освен това определена власт или добродетел по Божия милост. И на самия баща, който пази своето дете, може да му помага по-висш дух. 492. Духовете, напуснали земята при сравнително благоприятни условия, винаги ли могат да защитят този, когото обичат и който е останал да живее след тях? – Техните сили са повече или по-малко ограничени; положението, в което се намират, невинаги им дава пълна свобода за действие. 493. Нравствено непълноценните хора и диваците също ли имат своите духове-пазители? Ако да, то принадлежат ли тези духове към също толкова висок ранг, както духовете-пазители на много по-развитите хора? – При всеки човек има дух, който непрекъснато бди над него, но оръдието трябва да отговаря на материала, който ще обработва. Нали и вие няма да поверите детето, чиято задача е само да се научи да чете, на преподавател по философия? Прогресът на духа-покровител следва прогреса на духа на неговия избраник. Така вие самите, имайки при себе си висш дух-пазител, можете на свой ред да станете дух-пазител на онзи, който стои по-ниско от вас, и успехите, които вие ще му помогнете да постигне, ще способствуват и за вашия прогрес. Бог не изисква от духа повече от това, което могат да дадат неговата природа и степента на неговото развитие. 494. Когато баща, покровителствуващ своето дете, се въплъти отново, продължава ли да го покровителствува? – Това е вече по-трудно, но в мига на освобождаването той моли един от симпатизиращите му духове да му помогне. Духовете обаче се наемат само с тези задачи, които могат да доведат докрай. Въплътеният дух, особено в световете, където съществуването е материално, е доста силно подчинен на тялото си, за да може изцяло да се отдаде на подобна задача, т.е. да оказва лично съдействие; и затова онези, които са недостатъчно напреднали, сами се оказват подпомагани от духове, стоящи по-високо от тях, така че ако един от тях по някаква причина отсъствува, замества го друг. 495. Освен духа-пазител, има ли прикрепен към всеки човек и някой зъл дух, който да го подтиква към зло и по такъв начин да му даде възможност да избира между доброто и злото? – „Прикрепен“ не е точната дума. Вярно е, че злите духове се стремят да ви отклонят от правилния път винаги когато имат възможност; но когато един от тях се прикрепи към някой човек, той го прави по своя инициатива, тъй като се надява, че другият ще го слуша; тогава става борба между доброто и злото и в нея побеждава този, на когото човек позволи да го надвие. 496. Можем ли да имаме няколко духа-застъпници? – Всеки човек винаги има симпатизиращи му духове, повече или по-малко напреднали, които изпитват към него привързаност и се интересуват от него и от неговите дела, както има край него и такива духове, които му помагат в злото. |
