|
454. Може ли да се освободим от влиянието на духовете, които ни тласкат към зло? – Да, защото те се привързват само към онези, които ги извикват със своите желания или ги привличат с мислите си. 455. Духовете, чието влияние се отхвърля от волята на тяхната жертва, отказват ли се от своите посегателства? – А какво трябва да направят, според тебе? Ако нищо не може да се направи, мястото се отстъпва на други; обаче те чакат удобен случай, за да нападнат отново, както котката дебне мишката. 456. По какъв начин може да се неутрализира влиянието на лошите духове? – Като правите добро и във всичко се опирате на Бог. Така ще отхвърлите всяко влияние на нисшите духове и ще разрушите властта, която те биха искали да имат над вас. Въздържайте се да слушате внушенията и съветите на духове, които предизвикват у вас лоши мисли, сеят раздор помежду ви и събуждат у вас лоши страсти. Особено се пазете от тези, които раздухват горделивостта ви, защото те се хващат за най-слабото ви място. Ето защо Исус ви казва в „Отче нашг: „Господи, не позволявай да се поддадем на изкушение и ни избави от злото!“ 457. Когато по необяснима причина изпитваме някакво неопределено чувство на тъга, вълнение или вътрешно удовлетворение, това само с физическото състояние ли е свързано? – Това почти винаги е следствие от контакт с духовете, който вие без да знаете имате в тази минута или сте имали по време на сън. 458. Духовете, които искат да ни тласнат към зло, само се възползуват от обстоятелствата, в които се намираме, или могат да спомогнат за създаването на тези обстоятелства? – Те се възползуват от обстоятелствата, но често ги и предизвикват, тласкайки ви без ваше знание към обекта на вашето желание. Например, човек намира на пътя определена сума пари: не мисли, че духовете са ги сложили там, но те могат да подтикнат човека да върви именно по тази страна на улицата и тогава вече му внушават мисълта да си присвои тези пари, но в същото време други ще му внушават мисълта да върне тези пари на онзи, на когото те наистина принадлежат. Така стоят нещата и с всички други изкушения. 68. ОМАГЬОСАНИ 459. Може ли някой дух да се всели временно в обвивката на жив човек, т.е. в одушевено тяло, и да действува чрез това тяло вместо въплътения в него? – Духът не влиза в тялото, както ти влизаш в къща; той трябва да наподоби въплътения дух, да има същите недостатъци и същите свойства като него, за да действува заедно с него; но само въплътеният дух влияе непосредствено на материята, в която е въплътен, така, както той иска. Въплътеният дух не може да бъде заменен от никой друг, защото духът и тялото са свързани до времето, определено като край на материалното съществуване. 460. Ако няма истинско омагьосване, т.е. съжителство на духове в едно и също тяло, може ли душата да се намира в такава зависимост от друг дух, че да му е подчинена или да бъде завладяна от него толкова, че нейната собствена воля да се окаже донякъде парализирана? – Да, и това са наистина омагьосаните; но трябва да знаеш, че подобно господство никога не се осъществява без участието на този, върху когото то се разпростира, или поради слабостта му, или по негово желание. Често са смятали за омагьосани епилептиците и лудите, които са се нуждаели много повече от лечение, отколкото от екзорцизъм*. Думата омагьосани в своето тълкуване предполага съществуването на „демони“, т.е. на особена категория злонамерени същества и на тяхното съвместно съществуване с душата и тялото на конкретен човек. Тъй като демони в този именно смисъл не съществуват и духовете не могат да живеят едновременно в едно и също тяло, то няма и омагьосани в смисъла, който се приписва на тази дума. Тя трябва да се разбира само като абсолютна зависимост, в която може да се намира въплътената душа по отношение на несъвършените духове, които я подчиняват на себе си. 461. Човек може ли сам да отстрани злите духове и да се освободи от тяхното господство? – Винаги може да се отхвърли игото, ако има силна воля. 462. Може ли да се случи така, че заслепяването, предизвикано от зъл дух, да е толкова силно, че заробеният нищо да не забелязва; може ли тогава трето лице да сложи край на това робство и какво трябва да направи то в такъв случай? – Ако това е човек на доброто, неговата воля може да помогне, като потърси съдействие от добрите духове, защото колкото по-добър е човек, толкова по-голяма е неговата власт над несъвършените духове, за да ги отдалечи, и над добрите – да ги привлече. Обаче той ще се окаже безсилен, ако самият поробен не се стреми към освобождаване; има такива хора, на които им харесва да бъдат зависими, такова състояние напълно отговаря на техните вкусове и желания. Но във всички случаи не може да има никакво влияние онзи, чието сърце не е чисто; добрите духове го пренебрегват, а лошите не се страхуват от него. |
