|
Сомнамбулът вижда едновременно както духа си, така и тялото си; това са, така да се каже, две същества, представящи за него двойствеността на духовното и физическото съществуване и смесващи се поради множеството обединяващи ги връзки. Сомнамбулът невинаги осъзнава това положение на нещата и тази двойственост води дотам, че сомнамбулът говори за себе си като за някой трети; това става, защото или физическото същество говори на духовното, или духовното – на физическото. С всяко ново физическо съществуване духът увеличава знанията и опита си. По време на своето въплътяване в прекалено груба материя той частично забравя придобитото, но си спомня всичко, когато отново стане дух. Именно затова някои сомнамбули разкриват знания, превъзхождащи степента на тяхната образованост и дори явните им интелектуални способности. Умствените способности, общото културно ниво на сомнамбула в състояние на бдение нямат значение, в състояние на транс той може да покаже всякакви знания. В зависимост от обстоятелствата и набелязаната цел сомнамбулът може да почерпи тези знания от собствения си опит, от ясното виждане на съществуващите неща или от съветите, които получава от други духове; но тъй като собственият му дух е развит в по-голяма или в по-малка степен, то и нещата, които казва, са правилни в различна степен. Във феномените на сомнамбулизма, както естествения, така и изкуствения, Провидението ни предоставя неопровержимо доказателство за съществуването и самостоятелността на душата и ни позволява да присъствуваме на величественото зрелище на нейното освобождаване; чрез тези феномени пред нас се разтваря книгата на нашата съдба. Когато сомнамбулът описва това, което става на разстояние, е очевидно, че той действително го вижда и го вижда не с физическите очи; той вижда и себе си и усеща собственото си преместване в пространството; присъствува нещо от него самия, което не е тялото му, и не може да бъде нищо друго, освен неговата душа или дух. Докато човек потъва в изтънчените софизми на абстрактната и неубедителна метафизика, за да намери причините за нравственото си съществуване, Бог ежедневно поставя пред очите му, слага в ръцете му най-прости и най-явни средства за изучаване на експерименталната психология. Екстазът е състояние, в което независимостта на душата и тялото се проявява по най-осезаем начин и става до известна степен осезаема. При сънуването и сомнамбулизма душата блуждае в земни светове; при екстаза тя прониква в един неизвестен свят, в света на ефирните духове, с които влиза в контакт, без да преминава обаче определени граници, които не би могла да премине, без да разкъса напълно връзките, свързващи я с тялото. Тя е заобиколена с ярко, абсолютно необичайно сияние, неизвестни на земята хармонии я очароват, неизразимо блаженство изпълва цялото й същество; тя вкусва предсрочно от небесната благодат и може да се каже, че стъпва на прага на вечността. В състояние на екстаз тялото почти напълно изчезва за душата; в него се запазва само органичният живот и се усеща, че душата се задържа в него само от една-единствена нишка, която би могла да бъде безвъзвратно прекъсната от още едно последно усилие. В това състояние всички земни мисли изчезват, за да отстъпят място на просветленото чувствуване, което е самата същност на нашето нематериално същество. Намирайки се във властта на това възвишено съзерцание, изпадналият в екстаз разглежда живота просто като кратка спирка; за него тукашните блага и несгоди, тукашните груби радости и страдания са само незначителни събития от странствуването, чийто край той се радва да види най-накрая. Всичко казано за сомнамбулите се отнася и до изпадащите в екстаз: тяхното ясновидство може да бъде по-съвършено или по-малко съвършено и техният дух също е в по-голяма или по-малка степен способен за познание, в зависимост от степента на своето извисяване. Понякога при тях има повече възторженост, отколкото ясновидство, или да се изразим по-точно, тяхната възторженост пречи на ясновидството им; затова откровенията им често са смесица от истини и заблуди, от възвишени и нелепи или дори просто смешни неща. Тази възторженост, ако не могат да я обуздаят, винаги е причина за слабост и нисшите духове често се възползуват от нея, за да подчинят изпадналия в екстаз, и за тази цел те си придават в неговите очи видимост, която го задържа в присъщите му идеи и предразсъдъци. Такава опасност съществува, макар че тя не заплашва всички; наше задължение е да съдим трезво и да претегляме техните откровения на кантара на разума. Освобождаването на душата понякога се проявява в будно състояние и предизвиква явление, известно под наименованието „второ зрениег; то дава на онези, които са надарени с него, способността да виждат, да чуват и да чувствуват извън пределите на нашите сетивни органи. Те възприемат липсващи за нас неща навсякъде, където се простира действието на душата им; те виждат всичко това, така да се каже, през обикновеното зрение като някакъв мираж, който се наслагва върху физическите зрителни образи. В мига, когато се проявява феноменът на второто зрение, физическото състояние на субекта видимо се променя; наблюдава се своеобразно изцъкляне на погледа: очите гледат, но не виждат; на лицето се изписва една възторженост. Установено е, че при това явление зрителните органи не играят никаква роля, защото виждането се запазва и при затворени очи. Тази способност изглежда на надарените с нея толкова естествена, колкото е способността на обикновеното зрение; за тях тя е просто свойство на съществото им и в това свойство те не виждат нищо изключително. След това мимолетно ясновидство обикновено настъпва забрава, споменът става все по-смътен, докато накрая не изчезне подобно на спомена за съня. Силата на второто зрение се колебае от най-неясни впечатления, до ясно и отчетливо виждане на налични или липсващи предмети. В рудиментарно състояние то дава на някои хора чувство за такт, проницателност, увереност в своите действия, която може да бъде наречена „правилност на нравствения поглед“ Ако е по-развито, то събужда предчувствия; още по-развито показва станали събития или такива, които ще се случат всеки момент. Естественият и изкуственият сомнамбулизъм, екстазът и второто зрение не са нищо друго, освен разновидности или видоизменения на една и съща причина; тези явления, както и сънищата, са в реда на нещата и затова са съществували във всички времена; историята ни показва, че те са били известни и даже са били използувани още от най-дълбока древност и в това е обяснението на множество факти, които впоследствие, по силата на предразсъдъците, са били разглеждани като свръхестествени. |
