За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
КНИГА НА ДУХОВЕТЕ, част 59

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

Сомнамбулът вижда едновременно както духа си, така и тялото си; това са, така да се каже, две същества, представящи за него двойствеността на духовното и физическото съществуване и смесващи се поради множеството обединяващи ги връзки. Сомнамбулът невинаги осъзнава това положение на нещата и тази двойственост води дотам, че сомнамбулът говори за себе си като за някой трети; това става, защото или физическото същество говори на духовното, или духовното – на физическото.

С всяко ново физическо съществуване духът увеличава знанията и опита си. По време на своето въплътяване в прекалено груба материя той частично забравя придобитото, но си спомня всичко, когато отново стане дух. Именно затова някои сомнамбули разкриват знания, превъзхождащи степента на тяхната образованост и дори явните им интелектуални способности. Умствените способности, общото културно ниво на сомнамбула в състояние на бдение нямат значение, в състояние на транс той може да покаже всякакви знания. В зависимост от обстоятелствата и набелязаната цел сомнамбулът може да почерпи тези знания от собствения си опит, от ясното виждане на съществуващите неща или от съветите, които получава от други духове; но тъй като собственият му дух е развит в по-голяма или в по-малка степен, то и нещата, които казва, са правилни в различна степен.

Във феномените на сомнамбулизма, както естествения, така и изкуствения, Провидението ни предоставя неопровержимо доказателство за съществуването и самостоятелността на душата и ни позволява да присъствуваме на величественото зрелище на нейното освобождаване; чрез тези феномени пред нас се разтваря книгата на нашата съдба. Когато сомнамбулът описва това, което става на разстояние, е очевидно, че той действително го вижда и го вижда не с физическите очи; той вижда и себе си и усеща собственото си преместване в пространството; присъствува нещо от него самия, което не е тялото му, и не може да бъде нищо друго, освен неговата душа или дух. Докато човек потъва в изтънчените софизми на абстрактната и неубедителна метафизика, за да намери причините за нравственото си съществуване, Бог ежедневно поставя пред очите му, слага в ръцете му най-прости и най-явни средства за изучаване на експерименталната психология.

Екстазът е състояние, в което независимостта на душата и тялото се проявява по най-осезаем начин и става до известна степен осезаема.

При сънуването и сомнамбулизма душата блуждае в земни светове; при екстаза тя прониква в един неизвестен свят, в света на ефирните духове, с които влиза в контакт, без да преминава обаче определени граници, които не би могла да премине, без да разкъса напълно връзките, свързващи я с тялото. Тя е заобиколена с ярко, абсолютно необичайно сияние, неизвестни на земята хармонии я очароват, неизразимо блаженство изпълва цялото й същество; тя вкусва предсрочно от небесната благодат и може да се каже, че стъпва на прага на вечността.

В състояние на екстаз тялото почти напълно изчезва за душата; в него се запазва само органичният живот и се усеща, че душата се задържа в него само от една-единствена нишка, която би могла да бъде безвъзвратно прекъсната от още едно последно усилие.

В това състояние всички земни мисли изчезват, за да отстъпят място на просветленото чувствуване, което е самата същност на нашето нематериално същество. Намирайки се във властта на това възвишено съзерцание, изпадналият в екстаз разглежда живота просто като кратка спирка; за него тукашните блага и несгоди, тукашните груби радости и страдания са само незначителни събития от странствуването, чийто край той се радва да види най-накрая.

Всичко казано за сомнамбулите се отнася и до изпадащите в екстаз: тяхното ясновидство може да бъде по-съвършено или по-малко съвършено и техният дух също е в по-голяма или по-малка степен способен за познание, в зависимост от степента на своето извисяване. Понякога при тях има повече възторженост, отколкото ясновидство, или да се изразим по-точно, тяхната възторженост пречи на ясновидството им; затова откровенията им често са смесица от истини и заблуди, от възвишени и нелепи или дори просто смешни неща. Тази възторженост, ако не могат да я обуздаят, винаги е причина за слабост и нисшите духове често се възползуват от нея, за да подчинят изпадналия в екстаз, и за тази цел те си придават в неговите очи видимост, която го задържа в присъщите му идеи и предразсъдъци. Такава опасност съществува, макар че тя не заплашва всички; наше задължение е да съдим трезво и да претегляме техните откровения на кантара на разума.

Освобождаването на душата понякога се проявява в будно състояние и предизвиква явление, известно под наименованието „второ зрениег; то дава на онези, които са надарени с него, способността да виждат, да чуват и да чувствуват извън пределите на нашите сетивни органи. Те възприемат липсващи за нас неща навсякъде, където се простира действието на душата им; те виждат всичко това, така да се каже, през обикновеното зрение като някакъв мираж, който се наслагва върху физическите зрителни образи.

В мига, когато се проявява феноменът на второто зрение, физическото състояние на субекта видимо се променя; наблюдава се своеобразно изцъкляне на погледа: очите гледат, но не виждат; на лицето се изписва една възторженост. Установено е, че при това явление зрителните органи не играят никаква роля, защото виждането се запазва и при затворени очи.

Тази способност изглежда на надарените с нея толкова естествена, колкото е способността на обикновеното зрение; за тях тя е просто свойство на съществото им и в това свойство те не виждат нищо изключително. След това мимолетно ясновидство обикновено настъпва забрава, споменът става все по-смътен, докато накрая не изчезне подобно на спомена за съня.

Силата на второто зрение се колебае от най-неясни впечатления, до ясно и отчетливо виждане на налични или липсващи предмети. В рудиментарно състояние то дава на някои хора чувство за такт, проницателност, увереност в своите действия, която може да бъде наречена „правилност на нравствения поглед“ Ако е по-развито, то събужда предчувствия; още по-развито показва станали събития или такива, които ще се случат всеки момент.

Естественият и изкуственият сомнамбулизъм, екстазът и второто зрение не са нищо друго, освен разновидности или видоизменения на една и съща причина; тези явления, както и сънищата, са в реда на нещата и затова са съществували във всички времена; историята ни показва, че те са били известни и даже са били използувани още от най-дълбока древност и в това е обяснението на множество факти, които впоследствие, по силата на предразсъдъците, са били разглеждани като свръхестествени.


  

КНИГА НА ДУХОВЕТЕ, част 59

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121

Направи своя избор
Напред