|
65. ЗАКЛЮЧИТЕЛЕН ОЧЕРК ЗА СОМНАМБУЛИЗМА, ЕКСТАЗА И ВТОРОТО ЗРЕНИЕ 442. Феномените на естествения сомнамбулизъм протичат самопроизволно и независимо от каквато и да било външна причина; но при някои лица, надарени с особена организация, те могат да бъдат изкуствено предизвикани чрез действието на магнетичен агент. Състоянието, наричано „магнетичен сомнамбулизъм“, се различава от естествения сомнамбулизъм само по това, че е предизвикано изкуствено, докато другото е самопроизволно. Естественият сомнамбулизъм е общоизвестен факт, който не подлежи на съмнение, въпреки цялата необикновеност на явлението. Какво тогава извънредно или ирационално може да има в магнетичния сомнамбулизъм само поради това, че той е изкуствено предизвикан, след като същото става и с много други неща? Казват, че шарлатаните го използували и злоупотребявали с него; ето ви още един довод да не го оставяме в техните ръце. Ако го владее науката, шарлатанството ще има по-малко влияние върху масите; а засега, тъй като естественият и изкуственият сомнамбулизъм са факт, а срещу факта не може да се възразява, той се утвърждава въпреки съпротивата на някои и това става в самата наука, където той прониква през множество врати, вместо да влезе през официалния вход; когато той се окаже изцяло и напълно в пределите на науката, волю-неволю ще се наложи да му се дадат граждански права. За спиритизма сомнамбулизмът не е просто физиологичен факт, а е лъч светлина към психологията; именно тук може да се изучава душата, защото тя се появява открито; при това едно от явленията, които я характеризират, е ясновидството, което не зависи от органите на обикновеното зрение. Тези, които оспорват самия факт, се базират на това, че сомнамбулът невинаги вижда, в това число и по волята на експериментатора, с онази яснота, с която вижда чрез очите. Но трябва ли да се учудваме, че ако средствата са различни, и последствията могат да бъдат различни? Разумно ли е да искаме тъждествени следствия, ако оръдията за тяхното получаване са различни? Душата има свои свойства, както очите – свои; за тях трябва да се съди по тях самите, а не по аналогия. Причините за ясновидството на магнетичния сомнамбул и на естествения сомнамбул са напълно тъждествени; това е свойство на душата, способност, присъща на всички части на намиращото се в нас безтелесно същество, която има за предел само това, което е предел за самата душа. Това същество вижда навсякъде, където душата му е в състояние да се пренесе на каквото и да е разстояние. При виждане на разстояние сомнамбулът вижда нещата не от точката на пространството, където се намира тялото му, а като че ли с телескопичен ефект. Той ги вижда, като че ли се намира на мястото, на което се намират и те, защото неговата душа наистина е там; именно затова тялото му е като мъртво и изглежда лишено от възприятия до момента, когато душата се връща и влиза отново във владение на тялото. Това частично отделяне на душата от тялото е неестествено състояние и може да продължи различно, но все пак ограничено време; това е също така причина за умората, която тялото изпитва след известно време, особено когато душата е отдадена на активна работа. Зрението на душата или на духа не е ограничено и не се намира в някакъв конкретен орган и именно това обяснява защо сомнамбулите не могат да посочат в кой специален орган е разположено то; те виждат, защото виждат, без да могат да кажат нито как, нито защо. Ако сомнамбулите се обърнат към тялото си, източникът на зрение им изглежда разположен в онези центрове, в които жизнената активност е най-голяма – предимно в мозъка, в подстомашната област или в онзи орган, който за тях е точката на най-здрава връзка между дух и тяло. Силата на сомнамбуличното ясновидство има своите граници. Даже напълно свободният дух е ограничен в своите способности и знания съобразно степента на съвършенство, която е достигнал; той е ограничен още повече, ако е свързан с материята, чието влияние изпитва върху себе си. Това е причината ясновидството на сомнамбулите да не е универсално и да не е безупречно. И още по-малко може да се разчита на неговата безупречност, когато отклоняват това ясновидство от целта, която му е поставила природата, и го превръщат в обект на любопитство и експериментиране. В състоянието на освобождаване, в което се намира духът на сомнамбула, той по-лесно влиза в контакт с други въплътени или невъплътени духове; този контакт се установява чрез съприкосновение на флуидите, съставящи перисприта и служещи за предаване на мисли като електрически кабел. Следователно сомнамбулът не се нуждае от това мисълта му да бъде облечена в думи: той я чувствува и разпознава; именно това го прави изключително чувствителен и достъпен за влиянията на нравствената атмосфера, в която се намира. В това е и причината присъствието на голям брой зрители, особено любопитни и настроени малко или повече недоброжелателно, да пречи съществено на проявата на тези способности, които, така да се каже, се затварят в себе си и се проявяват напълно свободно само в тесен кръг симпатизиращи хора. Присъствието на недоброжелателни и антипатични лица оказва на сомнамбула същото влияние, което оказва на мимозата докосването с ръка. |
