За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
КНИГА НА ДУХОВЕТЕ, част 58

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

65. ЗАКЛЮЧИТЕЛЕН ОЧЕРК ЗА СОМНАМБУЛИЗМА, ЕКСТАЗА И ВТОРОТО ЗРЕНИЕ

442. Феномените на естествения сомнамбулизъм протичат самопроизволно и независимо от каквато и да било външна причина; но при някои лица, надарени с особена организация, те могат да бъдат изкуствено предизвикани чрез действието на магнетичен агент.

Състоянието, наричано „магнетичен сомнамбулизъм“, се различава от естествения сомнамбулизъм само по това, че е предизвикано изкуствено, докато другото е самопроизволно.

Естественият сомнамбулизъм е общоизвестен факт, който не подлежи на съмнение, въпреки цялата необикновеност на явлението. Какво тогава извънредно или ирационално може да има в магнетичния сомнамбулизъм само поради това, че той е изкуствено предизвикан, след като същото става и с много други неща? Казват, че шарлатаните го използували и злоупотребявали с него; ето ви още един довод да не го оставяме в техните ръце. Ако го владее науката, шарлатанството ще има по-малко влияние върху масите; а засега, тъй като естественият и изкуственият сомнамбулизъм са факт, а срещу факта не може да се възразява, той се утвърждава въпреки съпротивата на някои и това става в самата наука, където той прониква през множество врати, вместо да влезе през официалния вход; когато той се окаже изцяло и напълно в пределите на науката, волю-неволю ще се наложи да му се дадат граждански права.

За спиритизма сомнамбулизмът не е просто физиологичен факт, а е лъч светлина към психологията; именно тук може да се изучава душата, защото тя се появява открито; при това едно от явленията, които я характеризират, е ясновидството, което не зависи от органите на обикновеното зрение. Тези, които оспорват самия факт, се базират на това, че сомнамбулът невинаги вижда, в това число и по волята на експериментатора, с онази яснота, с която вижда чрез очите. Но трябва ли да се учудваме, че ако средствата са различни, и последствията могат да бъдат различни? Разумно ли е да искаме тъждествени следствия, ако оръдията за тяхното получаване са различни? Душата има свои свойства, както очите – свои; за тях трябва да се съди по тях самите, а не по аналогия.

Причините за ясновидството на магнетичния сомнамбул и на естествения сомнамбул са напълно тъждествени; това е свойство на душата, способност, присъща на всички части на намиращото се в нас безтелесно същество, която има за предел само това, което е предел за самата душа. Това същество вижда навсякъде, където душата му е в състояние да се пренесе на каквото и да е разстояние.

При виждане на разстояние сомнамбулът вижда нещата не от точката на пространството, където се намира тялото му, а като че ли с телескопичен ефект. Той ги вижда, като че ли се намира на мястото, на което се намират и те, защото неговата душа наистина е там; именно затова тялото му е като мъртво и изглежда лишено от възприятия до момента, когато душата се връща и влиза отново във владение на тялото. Това частично отделяне на душата от тялото е неестествено състояние и може да продължи различно, но все пак ограничено време; това е също така причина за умората, която тялото изпитва след известно време, особено когато душата е отдадена на активна работа.

Зрението на душата или на духа не е ограничено и не се намира в някакъв конкретен орган и именно това обяснява защо сомнамбулите не могат да посочат в кой специален орган е разположено то; те виждат, защото виждат, без да могат да кажат нито как, нито защо. Ако сомнамбулите се обърнат към тялото си, източникът на зрение им изглежда разположен в онези центрове, в които жизнената активност е най-голяма – предимно в мозъка, в подстомашната област или в онзи орган, който за тях е точката на най-здрава връзка между дух и тяло.

Силата на сомнамбуличното ясновидство има своите граници. Даже напълно свободният дух е ограничен в своите способности и знания съобразно степента на съвършенство, която е достигнал; той е ограничен още повече, ако е свързан с материята, чието влияние изпитва върху себе си. Това е причината ясновидството на сомнамбулите да не е универсално и да не е безупречно. И още по-малко може да се разчита на неговата безупречност, когато отклоняват това ясновидство от целта, която му е поставила природата, и го превръщат в обект на любопитство и експериментиране.

В състоянието на освобождаване, в което се намира духът на сомнамбула, той по-лесно влиза в контакт с други въплътени или невъплътени духове; този контакт се установява чрез съприкосновение на флуидите, съставящи перисприта и служещи за предаване на мисли като електрически кабел. Следователно сомнамбулът не се нуждае от това мисълта му да бъде облечена в думи: той я чувствува и разпознава; именно това го прави изключително чувствителен и достъпен за влиянията на нравствената атмосфера, в която се намира. В това е и причината присъствието на голям брой зрители, особено любопитни и настроени малко или повече недоброжелателно, да пречи съществено на проявата на тези способности, които, така да се каже, се затварят в себе си и се проявяват напълно свободно само в тесен кръг симпатизиращи хора. Присъствието на недоброжелателни и антипатични лица оказва на сомнамбула същото влияние, което оказва на мимозата докосването с ръка.


  

КНИГА НА ДУХОВЕТЕ, част 58

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121

Направи своя избор
Напред